Герои

Момчетата от дузината препускаха до него в пълен синхрон, кантовете на щитовете им стържеха в неговия, раменете им блъскаха неговите. От едната страна Веселяка Йон, от другата Тръпката. Все хора, които знаеха как се държи редица. Хрумна му, че може би той беше слабата брънка във веригата. После, че прекалено много мислеше.

С всяка следваща тяхна крачка момчетата на Сухара пристъпяха все по-несигурно. Вече бяха повече и се опитваха да сформират нещо като строй, току пред камъните. Йон нададе пронизителен боен вик. Агрик го поде, а след него и брат му. Накрая всички крещяха и виеха като животни, а подметките им блъскаха древната земя на Героите. Земя, на която може би хората са идвали да се молят, някога, много отдавна. Да се молят за по-добри времена.

Ужасът и вълнението от предстоящата битка изпълниха гърдите му, пареха в гърлото му. Огънатата редица от щитове на момчетата на Сухара се размаза пред очите му. Тук-там проблесна острие на размахано оръжие.

Стигнаха камъните.

— Сега! — изрева с пълно гърло Гушата.

Двамата с Йон тръгнаха наляво, Тръпката и Брак надясно. Уирън се втурна напред през образувалата се пролука. Виеше като някое диво животно. Гушата зърна бегло лицето на един от редицата на Сухара. Човек никога не е само смел или само страхливец. Всичко зависи от това, накъде ще се обърнат нещата. От това, кой стои до него. И дали не е трябвало да катери някой проклет хълм, докато отгоре му се сипят стрели. И онзи направо се смали в опита си да се скрие зад щита си, докато Мечът се стоварваше върху него като планина, огромна, наточена като бръснач планина.

Чу се стържене на метал, после дърво и плът се пръснаха едновременно. Ушите на Гушата кънтяха от рева на мъжете и напиращата в главата му кръв. Той се изви рязко настрани, за да избегне острието на копие, и стовари меча си върху нечий щит. Острието изтропа по дървото и той залитна настрани. Блъсна се в друг щит с такава сила, че чу костите си да пращят. В следващия миг се стовари по гръб на земята и се изпързаля надолу по склона.

Тогава видя Сухара, дългата му посивяла коса се бе оплела в лицето му. Той замахна навреме с меча, но Уирън беше по-бърз — ръката му се стрелна напред и заби топката на дръжката на Меча в устата на Сухара. Ударът отметна главата на възрастния войн назад и той се изтъркаля по гръб на земята. Гушата отмести очи, имаше си свои грижи в момента.

Скочи напред и почти сблъска глава в нечия озъбена физиономия. Зловонният дъх го блъсна в лицето. Мечът му се беше закачил в нещо и той започна да дърпа да го освободи, като същевременно се опитваше да си отвори достатъчно място пред себе си, за да замахне. Натисна здраво с щита и с наклона в своя полза, лесно успя да изтика озъбения достатъчно далече от себе си.

Някъде до него Атрок удари със секирата си нечий щит и в отговор получи удар по своя. Гушата замахна рязко, но лакътят му се закачи в дръжката на копие и острието на меча му успя само да плесне с плоското нечие рамо — дружеско потупване, нищо повече.

През това време Уирън беше в разгара си. Мечът описваше размазани дъги около него и караше хората на Сухара да отскачат с писъци назад. Накрая един не успя да го стори навреме. Оказа се племенникът на Сухара. Момчето не успя дори да извика, преди Мечът да го разсече надве. Горната част на тялото му полетя с размахани във въздуха ръце, а краката му се строполиха на земята. И единственият звук, който издаде огромното сиво острие, беше едно звънтящо „пук“, като разпукал се от топлината на слънцето лед, после продължи по пътя си сред пръски кръв. Гушата ахна от изненада, когато топлите капки опръскаха лицето му. Замахна и острието му срещна друг щит. Беше стиснал така здраво зъби, че имаше чувството, че всеки момент ще се счупят. Процеди някаква ругатня, после в лицето му пръснаха трески. С периферното си зрение долови движение, щитът му се вдигна инстинктивно и нещо тежко изтрополи по него. Ръбът на дървото се заби в брадата му и той залитна силно настрани с изтръпнала от поетия удар ръка.

На синия фон на небето се открои острие и той го пое с меча си, докато продължаваше да се олюлява заднешком. Застърга метал и той изпъшка в нечие, почти долепено до неговото, лице. Приличаше на Джътлан, но нямаше как да е той, беше от години обратно при пръстта. Продължи да залита надолу по склона, с омекнали, изгарящи от болка колене. Не можеше да си поеме дъх и беше на крачка да загуби равновесие. Някъде в мелето зърна металното око на Тръпката и разтеглената по обезобразеното му лице зловеща усмивка. В следващия момент секирата му разцепи главата на Джътлан и разпиля кървава пихтия по щита на Гушата. Той блъсна настрани мъртвото тяло и то се затъркаля надолу по склона. Току до него Мечът разкъса нечия ризница и част от разлетелите се стоманени бримки го жегнаха по опакото на ръката.