Герои

Ваше Кралско Величество,

Лорд Баяз, Първия магус, предаде на маршал Крой Вашето настоятелно желание да се сложи бърз край на военните действия. Ето защо маршалът изготви нов план за въвличане на Дау Черния в една-единствена, решителна битка и сега цялата армия кипи от дейност.

Дивизията на генерал Яленхорм води похода и напредва от здрач до зори. Само на час-два път я следва авангардът на дивизията на генерал Митерик. Човек ще рече, че двамата са се впуснали в дружеска надпревара кой пръв да влезе в схватка с врага. Междувременно лорд-губернатор Мид бе отзован от Олесанд. Планът е трите дивизии да се съберат при град, на име Осранг, откъдето да поемат заедно на север, към Карлеон и победа.

Аз пътувам с щаба на генерал Яленхорм, в челната редица на похода. Напредъкът ни е донякъде затруднен от лошите пътища и променливото време — слънцето се обръща в порой за секунди. Генералът обаче не е човек, който ще спре пред усилията ни на природа, ни на враг. Разбира се, в случай че се натъкнем на северняците, веднага ще уведомя Ваше Величество за изхода от сражението.

Ваш най-верен и смирен слуга,Бремър дан Горст,

кралски наблюдател на военните действия в Севера

Трудно можеш да го наречеш зора. Онова едва забележимо, траурно сиво просветляване на хоризонта, преди слънцето да тръгне пълзешком нагоре и да оцвети небето. Почти без жива душа наоколо, а малцината мярнали се — само призрачни силуети в мрака. Празно поле, превърнато в земя на мъртвите. Любимото време от деня на Горст. Човек почти може да си повярва, че никога повече няма да се наложи да говори.

Той тичаше вече от почти час. Тичаше с тежки стъпки в издълбаните коловози в калта. А черните клони на дърветата и избеляващото небе се отразяваха в дългите локви на дъното им. Щастливи огледални светове, в които той има всичко полагащо му се. Тежките му ботуши безмилостно се стоварваха отгоре им и плискаха мръсна вода по бронята на прасците му.

Естествено, тичането в пълна броня щеше да е истинска лудост, затова той носеше само най-важното. Нагръдника и пластините на гърба, завършващи с къса пола над горната част на бедрата, а надолу само бронята под коленете и прасците. На дясната ръка — само бронята за предмишницата и металната ръкавица, за по-леко боравене с дългото острие. На лявата, париращата ръка — цял ръкав от най-яката стомана, чиито припокриващи се пластини я предпазваха от върха на пръстите до рамото, където завършваше с масивна плоскост. Нагоре носеше дебел подплатен с вълна жакет, а надолу — кожени панталони, подсилени със стоманени ленти по бедрата. Полезрението му бе силно ограничено от тесния процеп на стоманения шлем.

Едно куче с гротескно подут корем и козина на петна го погна и джафка известно време по петите му, преди да се откаже от него в полза на огромна купчина боклук покрай пътя. Само това ли ще оставим в тази страна, с което да се запомни присъствието ни, боклука си? И труповете си? Той навлезе тичешком в потъналия в блажена тишина брезентов лабиринт на лагера на генерал Яленхорм. По отъпканата трева пълзеше мъгла, опасваше близките шатри, а на по-далечните придаваше призрачен вид. Вързаните в редица коне го изгледаха печално над привързаните на муцуните им торби с овес. Край един грейнал в сумрака като яркооранжево цвете мангал, сред облак от искри, стоеше самотен постови и протягаше към жаравата две бледи длани. Той се извърна към запъхтяния Горст, после го изгледа, зяпнал, как се отдалечава.