Герои

А врагът беше точно отпред. Вече различаваше подпрените на зеленясалите от мъх дървени стволове, от които беше направена защитната стена на града. Виждаше и каменните късове, които летяха през нея. Забеляза опърпаното, плющящо под напорите на вятъра черно знаме, което се издигаше над всички останали. Знамето на самия Дау Черния, така бяха казали съгледвачите им северняци. И точно тогава, когато чу това, Яленхорм даде заповедта за атака, след което даде да се разбере, че нищо няма да промени решението му.

Без да забавя темпото, Ласмарк се обърна и като се молеше това да не му коства падане и уста, пълна с ечемик, подкани хората си напред с рязко, надяваше се да изглежда достатъчно мъжествено и героично отстрани, махане с ръка.

— Напред! Напред! Към града!

За никого не беше тайна, че генерал Яленхорм има склонността да издава зле обмислени заповеди, но да оспори тази, щеше да е липса на всякакво възпитание и противно на всички норми от офицерската етика. Обикновено офицерите тихомълком пренебрегваха заповедите му, когато това беше възможно, а когато не — влагаха творчество в интерпретацията им. Но при директна заповед за атака нямаше място за интерпретация.

— Поддържай темпото! Не огъвай строя!

Изправянето на строя не се получи, нещо повече, редиците му изглеждаха още по-разтеглени. Мъжете като цяло не влагаха усърдие в настоящото начинание, но той не можеше да ги вини. Той самият не гореше от щастие да атакува през това ечемично поле, без един човек подкрепление зад гърба си. Особено като знаеше, че по-голямата част от полка е все още натъпкана в тесния път, южно от реката. Но офицерският дълг зовеше. Той беше протестирал официално пред майор Попол, който от своя страна отправи официален протест към полковник Уетърлант, командващ Шести полк и най-старши офицер на хълма. Полковникът се оказа прекалено зает да обърне внимание. Бойното поле не е място за проява на мисъл, беше си казал Ласмарк, пък и вероятно началниците му знаеха повече от него.

За беда, опитът му подсказваше обратното.

— Внимателно! Дръжте гората под око!

Гората се простираше северно от тях и според него изглеждаше особено мрачна и заплашителна. Не смееше да мисли колко войска може да се крие в сянката на дърветата ѝ. От друга страна, същото си мислеше за всяка следваща изпречила се на пътя му гора, а проклетият Север беше пълен с тях. Май нямаше много полза да ги държи човек под око. Още повече че вече нямаше връщане назад. Вдясно от него, капитан Ворна пришпорваше ротата си да излезе пред останалите от батальона. Явно умираше от нетърпение да влезе в схватка с врага, за да може да се прибере у дома окичен с медали и да прекара остатъка от живота си в перчене с тях.

— Този глупак Ворна ще разкъса строя на целия батальон — изръмжа до него сержант Лок.

— Капитанът просто изпълнява заповедта! — сряза го Ласмарк, после изсумтя под носа си: — Задник. Напред, момчета, удвои темпото!

Ако северняците изникнеха отнякъде, най-лошото ще е да оставят пролуки в строя.

Ротата ускори ход. От време на време някой се спъваше, просваше се по очи в ечемика и така редът си отиваше от строя с всяка следваща крачка. Сигурно вече бяха преполовили разстоянието от хълма до града. Най-отпред, майор Попол лично водеше батальона и току се извръщаше на седлото, за да крещи неразбираемо на хората си.

— Господине! — изрева Лок. — Господине!

— Знам, мамка му — отвърна задъхан Ласмарк. — Аз също не разбирам и дума от… оу.

Видя накъде сочеше с върха на сабята си Лок и гледката смрази кръвта в жилите му. Има огромна разлика между това, да си представяш най-лошото, и това, да го видиш как се случва. Северняците бяха излезли от гората и тичаха през полето към тях. Пресеченият терен — полето всъщност беше накъсано от малки падини и синори — правеше невъзможно да прецени колко бяха, но дължината на редицата им, множеството проблясъци на метал и стотиците цветни точки на боядисаните им щитове го накараха да настръхне.

Ростодският полк бе превъзхождан по численост. Няколко от ротите продължаваха да следват в неведение Попол към Осранг, където ги очакваха още повече северняци. Други, забелязали приближаващата опасност, бяха спрели и отчаяно се опитваха да се прегрупират. Ростодският полк бе хванат на открито, без подкрепления, изваден от строй и сериозно превъзхождан по численост.

— Стой! — изкрещя Ласмарк, разпери ръце и се втурна пред войниците си. — Боен ред на север!

Това беше най-доброто решение, нали? Какво друго им оставаше? Ротата се понесе в тромаво подобие на обръщане посоката на бойния ред. Част от лицата в редиците бяха решителни, други откровено паникьосани.