Герои

Беззъбият северняк още не беше паднал в реката, когато Горст се извъртя на седлото и замахна със сабята на другата страна. Другият носеше парче животинска кожа с дълъг косъм по раменете си и успя да вдигне навреме секирата, за да парира удара му, но усилието му все пак отиде на халос. Дръжката на секирата се пръсна на парчета, шипът на обратната страна на острието ѝ се заби дълбоко под ключицата му, а върхът на сабята на Горст отвори дълбока кървава цепка във врата му. Едно на нула за мен.

Севернякът отвори уста, вероятно да изкрещи, когато Горст заби отстрани кинжала в главата му с такава сила, че върхът на острието щръкна през бузата от другата страна. Две на нула. Освободи ръката си навреме, за да посрещне нечий меч с малкия кръгъл щит, и острието се плъзна нагоре към рамото му. Някой го сграбчи отстрани и той заби дръжката на сабята си в лицето му. Повтори и видя носа му да потъва в черепа.

Беше обграден отвсякъде. Светът се сви до ярката ивица, видна през визьора на шлема му — препускащи коне, замахващи към него хора и святкащи оръжия. Дългото и късото острие в ръцете му се движеха инстинктивно — парираха, сечаха, ръгаха. Дърпаше като обезумял юздите и направляваше ужасения кон в кръг след кръг покрай северняците. С мощен удар свали един от коня и от разкъсаната му ризница полетяха облак стоманени халки. Парира меч, но върхът на острието се отплесна от шлема му и ухото му писна. Преди собственикът му да успее да замахне отново, някой го посече през гърба и той политна с крясък напред. Горст го сграбчи и го хвърли под ритащите конски копита.

Съюзническата кавалерия връхлетя плитчините, пресрещна слизащите от северния бряг северняци и се смеси с тях в едно огромно дрънчащо меле. Хората на Валимир. Колко мило, че успяхте да се присъедините! Реката закипя от конски копита, летящи остриета и пръски вода и кръв. Стиснал зъби и със зловеща усмивка на уста, Горст се впусна през мелето. Сега съм у дома.

Изгуби късото острие, остана забито в нечий гръб, изтръгнато от ръката му. Можеше да е и съюзнически войник, но това не беше от значение. Вече почти не чуваше друго освен собственото си запъхтяно дишане, пъшкане и тъничкото пищене на момичешкия си глас, което придружаваше всеки замах, отново и отново вдлъбваше брони, трошеше кости и сечеше плът. Всеки следващ удар — пареща тръпка в мускулите на ръката му. Всеки следващ удар — глътка в гърлото на пияница, по-приятна, но никога достатъчна.

Отсече почти напълно главата на кон. Ездачът му зяпна глуповато, докато дърпаше юздите на сриващото се под него животно. Друг пищеше с шепи, пълни със собствените му черва. Горст го зашлеви с малкия кръгъл щит и силата на удара го изтръгна с трясък от юмрука му. Стоманеният диск се запремята насред облака ситни капки кръв и натрошени зъби във въздуха. Приличаше на подхвърлена монета. Ези или тура? Хайде де, никой ли няма да опита да познае?

В средата на реката едър северняк седеше на черен кон и сечеше около себе си със секира. Шлемът му с два рога, бронята и щитът му бяха украсени със златна инкрустация. Горст препусна право към него. По пътя си посече един северняк в гърба, а друг свали от седлото с удар в задните крака на коня му. Острието на сабята му беше почервеняло от кръв. Омазано и лепкаво, като добре смазана ос на каруца.

То изтряска върху инкрустирания щит и остави дълъг белег по красивата златна изработка. Вторият му удар кръстоса първия белег с втори, а „позлатеният“ северняк залитна силно на седлото. Горст вдигна дългото острие за довършващ удар, но усети, че нещо го изтръгна от ръката му.

Един северняк с рунтава рижа брада го беше избил с боздугана си и сега замахваше за втори път към главата на Горст. Крайно невъзпитано.

Той хвана с една ръка дръжката на оръжието, с другата извади нож от колана си и го заби под брадичката на северняка. Не си направи труда да го извади и го остави да падне назад заедно със северняка. Дръж се прилично, човече. В това време позлатеният северняк се беше окопитил и сега се беше изправил на стремената с високо вдигната над главата си секира.

Горст се вкопчи в него, притегли го към себе си и двамата се заклатиха в нещо като прегръдка между двата коня. Онзи успя да удари със секирата, но дръжката се подпря в рамото на Горст и острието само остърга бронята на гърба му. Горст хвана един от смехотворните рогове на позлатения шлем и започна да го извива надолу, чак докато не залепи лицето на северняка за бронята на гърдите си. Позлатеният се озъби и изръмжа от усилие да се освободи, но Горст почти го беше изтеглил от седлото, крепеше се само благодарение на факта, че единият му крак се беше заклещил в стремето. Опита да хвърли секирата, но тя остана да виси на ремъка около китката му, който на свой ред се закачи в бронята на Горст. Другата му ръка пък беше блокирана от очукания от сабята на Горст щит.