Герои

Някой изкрещя и отпред изтракаха арбалети. Неколцина около него паднаха, но Агрик продължи напред. Втурна се право към знамето в средата на защитната редица на Съюза. Гърлото му беше пресипнало от викане. Посече тичешком един арбалетчик и проследи с поглед падането на потрошения арбалет от ръцете му. Замахна към едрия южняк, който държеше знамето. Онзи пое удара с дървения кол и успя да закачи острието на секирата му. Агрик я пусна, извади нож и го заби с мощен замах отгоре в отворения визьор на шлема на знаменосеца. Здравенякът падна като отсечен. Устата му остана гротескно изкривена, безмълвна. Агрик сграбчи с една ръка дръжката на знамето, с другата самото знаме и се опита да го изтръгне от мъртвешката хватка на ръцете му.

Чу нечий странен крясък и макар гласът да звучеше чужд, особен, осъзна, че беше неговият собствен. Един оплешивяващ, прошарен по бакенбардите южняк изтегли меча си и острието остърга долния ръб на щита му. Агрик го проследи да излиза аленочервено от корема му, където явно беше потънало до дръжката. Замахна със секирата и чак когато празната му ръка се размаха безпомощно във въздуха, си спомни, че я беше хвърлил на земята. Ножът му пък беше останал забит в лицето на знаменосеца. Нещо го удари по рамото и всичко пред очите му се завъртя.

Когато ги отвори отново, лежеше в калта. Виждаше купчина отъпкана пръст в подножието на голям каменен блок. Едната му ръка още стискаше отскубнатото знаме.

Опита да се намести, но не намери по-удобно положение за тялото.

Беше скован от глава до пети, с изтръпнали, безчувствени ръце и крака.

Полковник Уетърлант още не можеше да повярва на очите си. Шести полк на Кралската гвардия беше в сериозно затруднение. Досети се, че стената е загубена. Тук-там някои още се държаха, но като цяло първата им отбранителна линия беше прегазена. Северняците нахлуваха в каменния кръг от север. Откъде другаде да дойдат едни северняци? Всичко стана така бързо.

— Трябва да се оттеглим! — успя да надвика шума на битката майор Калфър. — Прекалено много са!

— Не! Генерал Яленхорм ще изпрати подкрепления! Обеща да…

— Да го виждаш наоколо? — Очите на Калфър напираха да изскочат от ужас. Уетърлант никога не би си и помислил, че майорът е склонен да изпада в подобна паника. — Изостави ни да умрем на тоя хълм, той…

— Никакво отстъпление! — обърна му гръб Уетърлант. — Оставаме и се бием!

Той беше горд представител семейство на доблестни мъже, щеше да остане и да се бие. Докрай, ако трябва, беше готов да умре с оръжие в ръка, точно както дядо му. Ще умре в битка, под знамето на полка. Е, не точно, тъй като младежът, когото прониза в корема, успя да го отскубне от дръжката, но въпреки това. Да, Уетърлант ще остане и ще се бие докрай. Колко често си бе казвал това наум, докато преди всеки офицерски бал оправяше пред огледалото парадния пояс на униформата си.

Сега обаче обстоятелствата бяха коренно различни. Тук никой не носеше параден пояс, дори той. Имаше кръв, трупове, паника навред. И този нечовешки вой на северняците, които нахлуваха като безкраен потоп през пролуките на каменния кръг. Плътна тълпа от северняци, накъдето и да погледнеше. Каменен кръг, на пръв поглед добра отбранителна позиция, но един огромен недостатък — пролуките. Строят на Съюза, ако импровизираното скупчване на войници и офицери можеше да се нарече така, беше на път да се разпадне. Мъжете се биеха отчаяно, но отстъпваха под напора на врага, а следваща отбранителна линия нямаше.

Заповеди. Той командва тук, трябва да даде заповеди на хората.

— Ъ… — извика Уетърлант и размаха сабя. — Ъ…

Толкова бързо стана всичко. Какво би заповядал на негово място лорд-маршал Варуз? Така се възхищаваше на маршал Варуз. Такова самообладание.

Калфър изпищя. От рамото до средата на гърдите му зееше кървава цепка, от която се белееха кости. Уетърлант искаше да му каже да спре да пищи така, защото това не подобава на офицер от Кралската гвардия. Подобен писък можеше да очаква от наборните батальони, но от офицер от Шести очакваше единствено мъжествен рев. Калфър се свлече почти грациозно на земята и от раната му бликна кръв. Един едър северняк пристъпи към него със секира в ръка и започна да го сече на парчета.

Нещо подсказваше на Уетърлант, че сега от него се очаква да се притече на помощ на заместника си, но той не можеше да помръдне от място. Беше стъписан, смаян от спокойното изражение на лицето на северняка. Приличаше на зидар, изправен пред предизвикателството на особено труден участък от стена, но влагащ подобаващо старание резултатът да отговори на високите му изисквания. Накрая, явно удовлетворен от бройката на парчетата, на които беше направил Калфър — който междувременно, незнайно как, продължаваше да квичи, — севернякът се обърна към Уетърлант.

Едната страна на лицето му беше покрита с огромен белег, в средата на който вместо око блестеше метално топче.