Гонитбата на Шута

Нямах време да видя повече. Натрупаната ярост, която бях изпитал от похищението на Пчеличка и насилието във Върбов лес, се отприщи в мен и ѝ дадох воля. Самият аз имах двама противници. Носех невзрачния меч, с който Сенч ме беше въоръжил преди да напусна Бъкип. Никога не съм бил много добър с меча, но тъй като нямах брадва подръка и тъй като ситуацията не изглеждаше подходяща за отрова или гароти, започнах да вадя меча. След това се извих назад в седлото, за да оставя един меч да профучи във въздуха, в пространството, където беше тялото ми само допреди миг. Отново се изправих рязко, много по-трудно, отколкото трябваше да е, но това ми даде възможност да забия ефеса на меча си в устата на единия противник. Последва задоволително хрущене на зъби.

Ритане. Предупреждението на дорестата дойде едновременно с реакцията ѝ. Не бях имал време да се подготвя за внезапното ѝ движение, но все пак успях да се задържа на седлото. Находчив човек се оказваше лорд Дерик, и изведнъж осъзнах, че едва ли ще ми прости за кражбата на такъв кон. Виждал бях бойни коне, обучени за битка, но дорестата изглеждаше по-скоро пригодна за бягане, отколкото за бой. Обърна се рязко под мен и изрита мощно със задните си крака. Задържах се и усетих плътния удар на копитата ѝ в гърдите на другия кон. Само за миг ме прониза мисълта, че не ѝ бях дал сигнал да направи това; беше го предприела сама. Щом задните ѝ крака отново се смъкнаха долу, тя скочи напред и ме отнесе извън обхвата на мечовете. Почти не се наложи да я поведа, когато се обърна рязко срещу нападателите ни. За миг успях да видя, че рижият е паднал и не мърда, а другият противник на Сенч е увиснал напред на коня си и кръвта му се лее по конския врат, докато животното се въртеше на място в объркан кръг. Сенч беше слязъл от коня си, в близка схватка с лейтенант Ловки. С крайчеца на окото си забелязах, че капитанът седи в снега и ругае.

Дорестата се блъсна гърди в гърди с един от конете на Петлите. Наведох се навреме и мечът на боеца сряза само наметалото ми и върхът му се хлъзна нагоре от рамото ми. Аз бях по-точен. Този път използвах острия край на оръжието си, като го натиках дълбоко в гърдите на много младия и много изненадан гвардеец. Толкова удовлетворително — най-сетне да пролея кръв, да позволя на гнева си да забушува! Осезанието ми сподели агонията му с мен. Блокирах го още докато извличах задоволство от него. Атаката ме бе доближила до него. Когато го сграбчих за гърлото, за да го изтикам от острието, помирисах в дъха му закуската, която бе изял на масата ми. Предните му два зъба леко стърчаха навън. Вероятно бе по-млад от Лант. И много по-мъртъв, когато падна от коня си.

— Копеле! — извика другарят му.

— Да! — отвърнах му.

Обърнах се в седлото, сниших се и върхът на меча му вряза огън през челото ми, наместо да ме обезглави. Болката беше стъписващо остра. Бяхме коляно до коляно. Кръв от предишния ми удар течеше по брадичката му, но знаех, че след миг потеклата от челото ми кръв ще ме заслепи и мечът ми ще е безполезен. Сръгах дорестата. Тя се отзова. Измъкнах крака от стремената, докато тя обръщаше към другия кон. Трябваше да го докопам в ръцете си, докато можех да виждам. Пуснах меча, тръснах ръкавиците от ръцете си и се хвърлих към него.

Беше възможно последното нещо, което бе очаквал от мен. Бях в обхвата на меча му. Задържа оръжието си и ме удари с дръжката, слаб удар. Беше се задържал в седлото си, но внезапната допълнителна тежест на тялото ми накара коня му да залитне настрани. Петелът се помъчи да го задържи в равновесие. Имаше хубава брада и мустаци. Сграбчих две пълни шепи косми и се оставих да падна. Той се повлече след мен, изруга и натресе няколко здрави юмрука в гърдите ми. Изтърва меча си, докато падахме. Докато се смъквахме от коня му в дълбокия сняг, се извих, надявах се да падна отгоре му. Не успях. Чух приглушен вик и разбрах, че е гласът на Сенч.

— Чакай! — изревах глупаво, сякаш Сенч и врагът му щяха да прекъснат боя си заради мен, а мъжът отгоре ми ме удари в челюстта. Докато падахме, не бях пуснал брадата му и сега се постарах да отскубна колкото може повече косми в шепата си. Той изрева от болка, много удовлетворителен звук. Пуснах брадата му и заблъсках колкото може по-силно с длани по ушите му.

След това го стиснах за гърлото.