Гонитбата на Шута

Предвид това, че драконите имат дар слово като хората и обменят мисли с нас, как може изобщо да допуснем мисълта за търговия с части от тялото им? Бихте ли поискали от нас да ви продаваме пръсти на бебета или черните дробове на роби? Женски езици или може би мъжки органи? Добре обмисленото решение на Търговския съвет на Бинград е, че търговията с части на дракони е неморална и че ние, като Търговци, не можем да я допуснем.

Изглежда ненужно да се добавя, че това също така е опасна търговия, с каквато би се ангажирал само глупак. Да се убие дракон заради части от тялото му би означавало да се навлече пълната ярост на всички дракони върху всеки Търговец, оказал се толкова безразсъден, че да го направи. И този гняв несъмнено би включил всеки, въвлякъл се в търговия втора ръка с такива части. При защитата на Бинград от халкидските нашественици нашият хубав град понесе изключителни щети от един-единствен дракон. Настоящото управително тяло отказва да мисли какво би могла да причини на града ни всеобщата ярост на драконите Келсингра.

Ето защо се реши и заяви, че никой Търговец от Бинград не може да се въвлича в никакъв аспект на обмен или търговия, която включва производство или пазарно предлагане на стоки, извличани от дракони.

Резолюция 7431, Търговски съвет на Бинград

— Дал ти е драконова кръв.

Бях убедил другите, че макар да имам известни притеснения за лекарството, което Аш е дал на Шута, не може да се направи кой знае какво, освен да изчакаме и да видим. Не им казах какво точно е лекарството. Нищо нямаше да се спечели, ако кралят знаеше за нелегалната търговия на Сенч. Вече бях ужасѐн заради него. Когато Аш го каза, се изненадах. Но след това, почти моментално, разбрах, че да, ако Сенч бе проявил любопитство за свойствата на драконовата кръв, щеше да я придобие по всякакъв възможен начин. Съжалявах само, че Сенч беше обездвижен в момента. Представа нямах дали предписаната доза, която Аш бе намерил в свитъка на Сенч, е правилна, да не говорим за страничните ефекти, от които трябваше да се опасяваме. И за мое нещастие най-добрият курс в момента беше да запазя тези притеснения за себе си.

За мое щастие Предан имаше да управлява цяло кралство. Копривка имаше нужда от отдих, а грижата да го получи щеше да ангажира Ридъл. Кетрикен пък беше отишла при Сенч. Бях ѝ обещал, че скоро ще ида при нея. Пратих Аш да донесе храна, настаних се в стола, освободен от Кетрикен, и казах на Шута всичко.

— Какво ще ми направи това? — попита той.

Поклатих глава.

— Не знам. Не знам със сигурност. Ще накарам Аш да прегледа свитъците, отнасящи се за лекарства от драконови части. Ще го накарам да ги изчете и да ми отдели всичко, което изглежда свързано с темата. — Не му казах, че Сенч смята повечето написано в такива свитъци за чисто шикалкавене. Бяхме в непозната територия, стъпвахме слепешком в тъмното. — Достатъчно добре ли се чувстваш да разговаряш с мен?

Той се усмихна.

— В момента чувствам, че бих могъл да отида до Планините с теб. Но преди малко вътрешностите ми горяха и плачех на рамото на Кетрикен като болно детенце. — Примига със златните си очи. — Виждам повече светлина, отколкото преди. Спах дълго, след като той ми го даде. Така поне твърди той. Всъщност не мисля, че бях напълно буден, когато ми го изля в устата. А от какви сънища се събудих! Не сънищата за Бял пророк, а сънища, пълни с мощ и блясък. Летях, Фиц. Не както когато летях на гърба на Момиче на дракон. Летях. Аз самият. — Помълча, зареял поглед. — Дланите ме болят ужасно, но мога да ги движа. Всеки пръст! Кожата ме сърби толкова лошо, че ми се иска да я разкъсам. А стъпалото ми, болното ми стъпало… — Вдигна полите на нощницата и ми го показа. — Мога да стъпвам с него. Боли, много боли. Но не както преди.