Град на изгубени души

демонското острие да бъде извадено. До няколко дни ще оздравее.

Сърцето на Мая се разтуптя — най-сетне добра новина. Тя изпревари Джордан и отвори

кутията. Вътре наистина имаше тъмен, подобен на восък мехлем, от който се излъчваше

силна билкова миризма, като стрити дафинови листа.

— Аз… — започна претор Скот и погледна към Джордан.

— По-добре тя да го занесе — рече Джордан. — Близка е с Гароуей, пък и е част от

глутницата. Имат й доверие.

— Да не искаш да кажеш, че нямат доверие на Претор Лупус?

— Половината мислят, че Претор Лупус е просто легенда — обади се Мая, добавяйки едно

„сър”, сякаш едва сега се бе сетила.

Претор Скот изглеждаше подразнен, но преди да успее да отговори, телефонът на бюрото

иззвъня. Той се поколеба, но после вдигна слушалката до ухото си.

— Скот — каза той и след малко: — Да, така мисля. — Докато връщаше слушалката на

мястото й, по устните му плъзна не особено приятна усмивка. — Претор Кайл, радвам се, че

реши да се отбиеш точно днес. Остани още малко. Това донякъде те засяга.

Мая се сепна при тези думи, но не толкова, колкото миг по-късно, когато нещо заблещука в

един от ъглите на стаята и там изникна фигура. Беше като да гледаш как някой проявява

филм — очертанията на фигурата ставаха все поясни и не след дълго пред тях стоеше

младеж с къса и права тъмнокестенява коса. Около мургавата кожа на врата му проблясваше

златен медальон. Изглеждаше крехък и деликатен, като момче от църковен хор, ала в очите

му имаше нещо, което го караше да изглежда по-възрастен.

— Рафаел — позна го тя начаса. Тялото му беше някак прозрачно и Мая си даде сметка, че е

проекция. Беше чувала за тях, но никога не ги бе виждала отблизо.

Претор Скот я погледна изненадано.

— Познаваш водача на нюйоркския вампирски клан?

— Срещали сме се веднъж, в гората Брослинд — обясни Рафаел, като й хвърли мимолетен,

незаинтересован поглед. — Приятелка е на дневния вампир, Саймън.

— Онзи, за когото ти отговаряш — подхвърли претор Скот на Джордан, сякаш той можеше

да е забравил.

Джордан сбърчи чело.

— Да не му се е случило нещо? Добре ли е?

— Не става дума за него — каза Рафаел, — а за Морийн Браун.

— Морийн? — възкликна Мая. — Но тя е само на колко… тринайсет?

— Един отцепил се вампир си остава отцепник — заяви Рафаел. — Освен това Морийн

здравата се е развихрила в Манхатън. Цял куп ранени и поне шестима убити. Успяхме да

замажем нещата, но…

— Ник отговаря за нея — свъси вежди претор Скот. — Но досега не е намерил и следа от

нея. Може да се наложи да изпратим някого с повече опит.

— Силно ви съветвам да го сторите — каза Рафаел. — Ако точно сега ловците на сенки не

бяха така погълнати от собствените си… проблеми, отдавна да са се намесили. А

последното, от което кланът се нуждае след случилото се с Камила, е неодобрението на

ловците на сенки.

— Да разбирам ли, че Камила все още е в неизвестност? — намеси се Джордан. — Саймън

ни разказа какво се е случило през нощта, когато Джейс изчезна, и по всичко личи, че

Морийн е действала по заповед на Камила.

— Камила не е преобразена наскоро, следователно не е наша отговорност — заяви Скот.

— Знам, но мен ако питате, намерите ли я, ще намерите и Морийн — каза Джордан.

— Ако е с Камила, не би убивала толкова безразсъдно — възрази Рафаел. — Камила би я

спряла. Тя е кръвожадна, ала познава Клейва и Законите и би се погрижила Морийн да не им

се набива на очи. Не, държанието на Морийн показва всички признаци на подивял вампир.

— Тогава си прав. — Джордан се облегна в стола си. — Ник ще има нужда от подкрепление,

иначе…

— Иначе може да му се случи нещо? Може би това ще ти помогне за в бъдеще да изпълняваш

задачите си малко по-съвестно — каза претор Скот.

Джордан зяпна.

— Саймън не беше отговорен за превръщането на Морийн във вампир. Нали ви казах…

— Знам, знам — махна с ръка претор Скот. — В противен случай щеше да бъдеш повикан

обратно, Кайл. Но повереникът ти все пак я ухапа и то докато беше под твоя надзор. И

именно връзката й с него, независимо колко далечна, в крайна сметка доведе до

превръщането й във вампир.

— Дневният вампир е опасен. — Очите на Рафаел пламнаха. — Открай време го казвам.

— Не е опасен — яростно възрази Мая. — Има добро сърце.

При тези думи Джордан й хвърли кос поглед, толкова мимолетен, че тя се зачуди дали не си

е въобразила.

— Дрън, дрън, дрън — пренебрежително каза Рафаел. — Вие, върколаците, никога не

можете да се съсредоточите върху истинския проблем. Доверих се на Претор Лупус, защото

новосъздадените долноземци са ваша отговорност. Но да допуснете Морийн да се развилнее

така, говори лошо за целия ми клан. Ако не я откриете в най-скоро време, ще се обърна за

помощ към всички вампири, с които разполагам. В крайна сметка — усмихна се той и

изящните му зъби проблеснаха, — в правото си сме да я убием.

След като се нахраниха, Клеъри и Джейс поеха обратно към апартамента в обгърнатата от

мъгла вечер. Улиците бяха пусти, водата в каналите блестеше като стъкло. Свърнаха зад

поредния ъгъл и се озоваха пред тих канал, обграден от къщи със спуснати капаци на

прозорците. Лодки във формата на черни полумесеци се полюшваха във водата.