Изгубеният град

- Елате тогава - покани ги Льоблан, като грабна големия му сак. - Фифи ни чака.

- Фифи ли? - Ролинс се огледа, сякаш очакваше да види танцьорка от „Фоли Берже”.

Търстън небрежно махна към „Ситроена”.

- Фифи е колата на Бърни.

- Какво лошо има да дам женско име на колата си? - престорено засегнат рече Льоблан. -

Вярна ми е и се труди здраво. А и е красива по свой си начин.

- Аз нямам нищо против - съгласи се Ролинс и седна отзад. Наредиха кашоните на

багажника на покрива. Другите се качиха отпред и Льоблан подкара към подножието от

дясната страна на ледника. Докато колата се изкачваше по чакълестия път, хеликоптерът

излетя, набра височина над езерото и изчезна зад хребета.

- Запознат ли сте с работата ни в субглациалната обсерватория, мосю Ролинс? -

поинтересува се Льоблан.

- Наричайте ме Дийк. Прочетох материала. Знам, че установката ви е подобна на тази под

ледника Свар-тисен в Норвегия.

- Точно така - включи се Търстън. - И двете лаборатории са разположени дълбоко под леда.

Ние сме

на около двеста и четирийсет метра. И на двете места водата от топящия се ледник се насочва

към турбина, произвеждаща електричество. Инженерите прокопали един допълнителен тунел

под ледника, където се помещава нашата обсерватория.

Колата навлезе в гора от ниски борове. Льоблан подкара по тесния път с привидно

безразсъдно нехайство. Колелата се движеха на сантиметри от стръмната пропаст. С

увеличаването на наклона двигателят започна да се задъхва.

- На Фифи вече й личат годинките - рече Търстън.

-Духът е важен - възрази Льоблан.

Колата продължи да пълзи като охлюв нагоре. Когато пътят свърши, слязоха от колата и

Льоблан подаде на другите двама колани за рамене. Самият той също си сложи един. На тях

закрепиха по един кашон.

- Съжалявам, че те натоварихме като шерп - извини се Търстън. - Докарахме достатъчно

провизии за трите седмици, но сиренето и виното свършиха по-бързо, отколкото очаквахме,

така че използвахме пристигането ти да се запасим с още.

- Няма проблем - успокои го Ролинс с добродушна усмивка и сръчно намести товара на

раменете си. -Преди да стана мастилен плъх, работех като доставчик на провизии за хижите в

Уайт Маунтин в Ню Хемпшир.

Льоблан ги поведе по една пътека, която се изкачваше на стотина метра през хилавите борове.

Над линията на дърветата земята беше покрита само с камъни, а пътеката бе очертана с жълта

маркировка. Тя скоро стана стръмна и гладка заради изгладените от хилядолетното

въздействие на ледника скали. Стичащата се вода я правеше хлъзгава и коварна. От време на

време пресичаха цепнатини, пълни с мокър сняг.

Несвикнал с височината, репортерът пъхтеше от напрежение. Когато най-сетне спряха до една

почти вертикална стена от черен камък, той си отдъхна с облекчение. Бяха се изкачили почти

шестстотин метра над езерото, което блестеше на лъчите на обедното слънце. Ледникът не се

виждаше, скрит зад възвишението, но Ролинс усещаше студения полъх, сякаш някой е

забравил отворен хладилник.

Търстън посочи един кръгъл бетонен отвор в основата на отвесната скала.

- Добре дошли в Ледения палат!

- Прилича повече на шахта от канализация - усмихна се Ролинс.

Търстън се засмя и се наведе, мушкайки глава в гофрирания метален тунел, широк около

метър и половина в диаметър. Другите го последваха приведени с товарите на гръб. След

стотина метра проходът свърши и пред тях се откри друг слабо осветен тунел. Лъскавите от

влагата оранжеви стени от метаморфна скала бяха просечени от тъмни минерали.

Ролинс се огледа смаян.

- Оттук можете и камион да прекарате!

- Че и ще му бъде широко - съгласи се Търстън. -Девет метра височина, девет метра

широчина.

- Жалко, че Фифи не може да мине през канализацията - рече Ролинс.

- Мислили сме си и за това. Близо до електроцентралата има вход, достатъчно голям за

автомобил, но Бърни се страхува да не я очука по тунелите.

- Фифи е твърде деликатна - възмути се Льоблан.

Той отвори един пластмасов шкаф на стената и подаде на другите двама гумени ботуши и

каски с челници.

След минути стъпките им кънтяха в тунела. Ролинс присвиваше очи, за да види по-напред в

тъмнината.

- Не е точно „Бродуей”.

- Осветлението е монтирано от компанията, построила тунелите. Оттогава много от

изгорелите крушки никога не са били сменяни.

- Сигурно и друг път са ви питали, но какво ви насочи към глациологията?

- Да, не чувам за първи път този въпрос. На хората глациолозите им се струват странни

птици. Ние изучаваме огромни, древни, бавно движещи се маси от лед, на които са им нужни

векове, за да стигнат донякъде. Трудно може да се нарече работа за възрастен човек. Ти какво

ще кажеш, Бърни?

- Може и да си прав, ама веднъж се запознах с много красива ескимоска в Юкон.

- Истински глациолог - похвали го Търстън. - Общото помежду ни е любовта към красотата и

желанието да се измъкнем от кабинета. Много от нас са били съблазнени от първата си

вдъхновяваща среща с някое ледено поле. - Той махна с ръка към тунела. - Иронията е, че

прекарваме по-голямата част от времето си под ледника, далеч от слънчевите лъчи, като

къртици.