Изгубеният град

учените в лабораторията.

Какъв глупак е бил!

Вече беше сигурен, че трябва да бяга. Но къде? Първото, което му дойде наум, беше

Монемвасия. Градчето беше популярно място за почивка за гърците, а повечето чуждестранни

туристи отиваха там само за по един ден. Така се озова тук.

Докато размишляваше над събитията, които го доведоха в Гърция, се появи Ангело с един

брой на „Ин-тернешънъл Хералд Трибюн” в ръка. Каза, че имал малко работа, но щял да се

върне до час. МакЛийн кимна и отпи от кафето, наслаждавайки се на силния му вкус.

Прехвърли набързо обичайните новини за икономически и политически кризи. Погледът му

беше привлечен от едно заглавие в международните новини:

„Оцеляла твърди, че чудовища избили участниците и екипа на ТВ шоу”

Ставаше дума за един от шотландските острови Оркни. МакЛийн заинтригувано зачете.

Статията се състоеше само от няколко абзаца, но когато свърши, ръцете му трепереха. Прочете

я отново, а думите се замъглиха пред очите му.

„Господи - помисли си той, - станало е нещо ужасно!”

Сгъна вестника и излезе навън. Там, под успокояващите лъчи на слънцето, взе решение - ще се

върне у дома и ще потърси някой, който ще повярва на историята му.

МакЛийн отиде до портата на града и хвана такси до касата на фериботите. Взе си билет за

хидрофойла за Атина за следващия ден. После се върна в стаята и събра багажа си. А сега

какво? Реши да се придържа към обичайните си занимания, затова се разходи до едно кафене

навън и си поръча чаша студена лимонада. Беше потънал във вестника, когато осъзна, че

някой му говори.

Вдигна поглед и видя жена с посивели коси и свободни дрехи от изкуствена материя на цветя.

Тя стоеше до масата и държеше фотоапарат в ръка.

- Прощавайте, че ви прекъсвам - каза тя с мила усмивка, - ако нямате нищо против. Двамата

със съпруга ми...

Туристите често молеха МакЛийн да документира пътешествието им. Висок и слаб, със сини

очи и прошарена коса, той изпъкваше сред по-ниските и мургави гърци.

На съседната маса седеше мъж, който се усмихна широко. Луничавото му лице беше

почервеняло като цвекло от слънцето. МакЛийн кимна и взе фотоапарата.

Щракна няколко снимки на двойката и им го върна.

- Много ви благодаря! - възторжено каза жената. _ Не знаете колко много значи за нас да

имаме такава снимка в албума си.

- Американци ли сте? - Желанието му да поговори на английски надделя над неохотата му

да завързва разговори. Английският на Ангело беше доста ограничен.

Жената грейна.

- Толкова ли е очевидно? А ние се опитвахме да се впишем в обстановката.

Жълто-розовият полиестер определено не изглеждаше гръцки, помисли си МакЛийн. Съпругът

й пък носеше бяла памучна риза без яка и черна капитанска шапка от тези, които се продават

по сергиите за туристи.

- Дойдохме с хидрофойла - каза мъжът, като се надигна от стола и се здрависа с МакЛийн с

влажната си ръка. - Биваше си го пътуването. Англичанин ли сте?

- А, не, шотландец! - ужаси се престорено МакЛийн.

- Аз пък съм наполовина шотландско, наполовина сода - ухили се пак онзи. - Простете за

шегата. Аз съм от Тексас. Сигурно и аз бих се засегнал, ако решите, че сме от Оклахома.

МакЛийн се зачуди защо всички тексасци, които познава, говореха така, сякаш човекът срещу

тях има проблем със слуха.

- Никога не бих си и помислил, че сте от Оклахома - рече той, - желая ви да си прекарате

добре.

Понечи да се отдалечи, но жената го помоли да се снима с нея, понеже бил много мил.

МакЛийн позира с нея, после и със съпруга й.

- Благодаря ви - каза американката. Говореше по-изискано от мъжа си. МакЛийн набързо

научи, че Гюс и Ема Харис са от Хюстън, че Гюс е в петролния бизнес,

а тя е бивша учителка по история, и че мечтата на живота й била да посети „люлката на

цивилизацията”.

Накрая МакЛийн стисна ръцете им за довиждане, прие прочувствените им благодарности и

тръгна по тясната уличка. Вървеше бързо с надеждата, че няма да го проследят, и се върна в

манастира по заобиколен път.

Затвори кепенците, за да затъмни и разхлади стаята. През най-горещата част от следобеда спа,

а после стана и наплиска лицето си със студена вода. Излезе навън да вземе глътка свеж

въздух и с изненада видя семейство Харис, които стояха близо до варосания параклис в двора

на манастира.

Двамата правеха снимки, а когато го видяха, му махнаха за поздрав. МакЛийн излезе и им

предложи да им покаже стаята си. Американците останаха впечатлени от ръчната дърворезба.

Когато отново излязоха навън, те се взряха в стръмните скали до сградата.

- Отгоре сигурно се открива невероятна гледка -отбеляза жената.

- Бая разходка е дотам.

- Хобито ми е да наблюдавам диви птици, така че съм в доста добра форма. А и Гюс е по-

жилав, отколкото изглежда - усмихна се тя. - Преди беше футболист, макар сега да не му личи.

- Аз съм „Аги” - потвърди мистър Харис, -тексаските „А и М”. Е, понатрупал съм няколко кил-

ца с годините, но ще се пробвам.

- Дали бихте ни показал пътя? - помоли Ема.

- Съжалявам, но утре рано сутринта заминавам.

Каза им, че могат и сами да отидат, стига да тръгнат достатъчно рано, преди слънцето да

напече.

- Толкова сте мил - рече тя и го потупа майчински по бузата.