Изгубеният град

Тя отвори пликчето, извади един сандвич, подаде го на спътника си, после взе и за себе си.

Остин спря батискафа и той започна да се полюшва на място. Докато дъвчеше и се

наслаждаваше на хрупкавото хлебче и мазното сирене „Камамбер”, внимателно разглеждаше

картата на езерото.

- Ние сме тук. Движим се по естествения шелф, вървящ горе-долу успоредно на брега - каза

той,

прокарвайки пръст по кривата. - Преди векове това може да е било суша.

- Съвпада с моите изследвания. Част от Кехлибарения път е минавала по брега на Лак дьо

Дормьор. Когато нивото на водата се е повишило, търговците са намерили друг маршрут.

Каквото и да намерим тук, ще бъде много, много старо.

- А какво точно търсим?

- Ще го позная, като го видя.

- Става и така.

- Прекалено си доверчив. Ще се опитам да обясня. Керваните по Кехлибарения път

трябвало да спират да нощуват. Търся руини от селища, останали около обичайните им места

за почивка. След това се надявам да открия оръжия, които да разкрият цялата история.

Завършиха обяда с минерална вода „Евиан” и пръстите на Остин заиграха по таблото.

Акумулаторните електрически мотори забръмчаха и батискафът продължи пътя си.

Сиймобилът беше дълъг четири метра и половина, приблизително дължината на катер

„Бостън Уейлър”, и само два метра широк, но можеше да вози двама души в удобството на

налягане от една атмосфера на дълбочина четири или петстотин метра часове наред. Можеше

да измине дванайсет морски мили и развиваше максимална скорост от 2,5 възела. За разлика

от повечето подводни средства, които изплуваха като тапи на повърхността, сиймобилът се

управляваше като лодка. Когато не беше потопен, плаваше на повърхността на водата и

даваше ясна видимост на пилота, за да го насочи до подходящо място за потапяне или

акостиране.

Изглеждаше така, сякаш беше сглобен от резервни части, изхвърлени от някоя дълбоководна

подводница.

Кабината, напомняща на кристална топка с диаметър метър и половина, беше кацнала върху

два плаващи цилиндъра с размера на водопроводни тръби. По сферата преминаваха две

защитни метални рамки под формата на буквата „D”.

Сиймобилът поддържаше постоянна положителна плаваемост, а един мотор за вертикална

корекция, монтиран по средата, противодействаше на склонността му да излиза на

повърхността. Тъй като беше балансиран така, че винаги да остава равен на повърхността и

под нея, на пилота не му се налагаше да жонглира с контролите, за да го поддържа в

хоризонтално положение.

С помощта на акустичния доплеров инструмент за навигация, Остин насочи батискафа покрай

широкия шелф, който постепенно слизаше надълбоко. Следвайки обичайния модел за

претърсване, той се движеше по успоредни линии, все едно коси морава. Четирите халогенни

прожектора осветяваха дъното, оформено от движението на ледниците.

Батискафът обикаляше напред-назад вече два часа и очите на Остин започнаха да го болят от

взирането в еднообразния сив пейзаж. Скай още беше запленена от заобикалящата я красота.

Тя седеше приведена напред, подпряла брадичка на ръцете си, и изучаваше внимателно всяка

педя от дъното. Най-сетне упорството й бе възнаградено.

- Ето там! - извика тя и посочи с пръст.

Остин намали скоростта и присви очи срещу неясните очертания на някакъв обект малко по-

далеч, отколкото стигаха прожекторите. Насочи се към него. Видяха масивна каменна плоча,

полегнала настрани, дълга около три и половина метра и наполовина толкова

широка. Белезите от длето по ръбовете й подсказваха, че не е естествено скално образувание.

Наблизо забелязаха и други монолити, някои от които изправени, други подпрени

хоризонтално като гръцката буква пи.

- Май сме объркали пътя и сме се озовали в Стоун-хендж - пошегува се Остин.

- Това са надгробни паметници - обясни Скай. -Арките вероятно показват пътя към

гробница.

Остин подаде повече мощност на моторите и батис-кафът се понесе над шест еднакви арки,

разположени на десетина метра една от друга. След това земята от двете страни на арките

започна да се издига и се разкри плитка долина. Естествените склонове се превърнаха във

високи циклопски стени, построени от масивни ръчно сечени блокове.

Тесният каньон свърши внезапно пред отвесна стена. В нея имаше изрязан отвор, който

напомняше на порта. Над него се виждаше трегер с широчина девет метра, а над огромната

плоча - по-малка триъгълна дупка.

- Невероятно - тихо продума Скай, - това е толос.

- И преди ли си виждала такова нещо?

- Това е гробница тип кошер. Има една такава в Микена, „Съкровищницата на Атрей”.

- Микена, Древна Гърция?

- Да, но идеята е още по-стара. Тези гробници датират от 2200 г. пр. Хр. Използвали се за

общи погребения в Крит и други части на Егейския регион. Кърт, знаеш ли какво означава

това? - Гласът й потрепери от вълнение. - Че можем да установим много по-ран-ни търговски

връзки между Егея и Европа, отколкото някой е предполагал. Бих дала всичко да разгледам

гробницата по-отблизо.

- Стандартната ми цена за обиколка на подводна гробница е покана за вечеря.

- Можем ли да влезем вътре?

- Защо не? Има достатъчно място отстрани и отгоре. Ако се движим бавно...