Изгубеният град

- По дяволите бавното! Побързай! Бързо, бързо!

Остин се разсмя и насочи батискафа към тъмния отвор. И той като Скай нямаше търпение, но

напредваше предпазливо. Прожекторите тъкмо започнаха да опипват вътрешността, когато по

радиостанцията изпука глас:

- Кърт, тук е помощният екип. Отговори, моля!

Думите пристигаха през водата с метално вибра-

то, но Остин разпозна гласа на капитана на кораба на НАМПД.

Спря батискафа и взе микрофона.

- Тук сиймобилът. Чувате ли ме?

- Гласът ти е малко слаб и дрезгав, но те чувам. Моля те, кажи на мис Лабел, че Франсоа

иска да говори с нея.

Франсоа Балдюк беше френски наблюдател, поканен от НАМПД като жест към френското

правителство. Той беше приятен мъж на средна възраст, бюрократ, който гледаше да стои

настрани, освен по време на вечеря, когато помагаше на готвача да сътворят истински

кулинарни подвизи. Остин подаде микрофона на Скай.

Последва разгорещен разговор на френски. Накрая Скай му върна навъсено микрофона.

- По дяволите! - изруга тя. - Трябва да се връщаме горе.

- Защо? Имаме още много въздух и мощност.

- Франсоа е получил обаждане от голяма клечка във френското правителство. Трябва

незабавно да идентифицирам някакъв артефакт.

- На мен това не ми звучи толкова спешно. Не може ли да почака?

- Ако питаш мен, може да чака, докато Наполеон се върне от изгнание, но правителството

субсидира част от работата ми тук, така че един вид съм на повикване. Съжалявам!

Остин присви очи, взирайки се във входа на гробницата.

- Тази гробница стои тук, скрита от човешки поглед, вероятно от хилядолетия. Никъде няма

да избяга.

Скай кимна, макар вътрешно да не беше съгласна.

Погледнаха още веднъж с копнеж загадъчния вход, после Остин обърна батискафа. След като

излязоха от каньона, натисна контрола на мотора за вертикална корекция и батискафът

започна да се издига.

След няколко секунди бяха на повърхността близо до катамарана на НАМПД. Остин

изманеврира и вкара батискафа върху една потопена платформа между двата корпуса.

Вратата беше вдигната и една лебедка издърпа платформата заедно с батискафа на палубата.

Франсоа ги чакаше, а на обикновено безизразното му лице се четеше тревога.

- Много съжалявам, че прекъснах работата ви, мадмоазел Скай. Cochonкойто ми се обади,

беше твърде настоятелен.

Тя го целуна лекичко по бузата.

- Не се притеснявайте, Франсоа, вие не сте виновен. Кажете ми какво искат.

Той махна с ръка към планината.

- Искат да отидете ей там.

- На ледника? Сигурен ли си?

- Да, да, и аз попитах същото - кимна енергично той.

- Бяха пределно ясни, че имат нужда от експертното ви мнение. Открили са нещо в леда.

Това е всичко, което знам. Лодката чака.

Скай се обърна към Остин с безпокойство в очите. Той разбра неизказания въпрос.

- Не се притеснявай, няма да сляза в гробницата без теб.

Тя го прегърна топло и го целуна по двете бузи.

- Мерси, Кърт! Това наистина значи много за мен.

- След това го дари с ослепителна усмивка, която беше на косъм от прелъстителната. - На

Левия бряг има хубаво малко бистро, качествено и евтино. - Тя се засмя на оглупелия му

поглед. - Не ми казвай, че си забравил за поканата за вечеря. Аз я приех.

Преди Остин да успее да каже нещо, Скай скочи в катера, извънбордовият му двигател

изръмжа и той се понесе към брега. Кърт беше привлекателен и чаровен мъж, който беше

срещал много интересни и красиви жени по пътя си. Но като ръководител на Специалния

отряд на НАМПД беше на повикване денонощно. Рядко се прибираше у дома, а пътуванията

по цял свят не бяха най-доброто условие за траен ангажимент. Повечето му връзки

приключваха бързо.

Той изпита привличане към Скай от самото начало и ако правилно разчиташе сигналите в

погледа, усмивката и гласа й, чувството беше взаимно. Под-смихна се тъжно на този обрат.

Обикновено той заминаваше, когато дългът го призовеше, а обектът на романтичния му

интерес оставаше да чака. Загледа се в катера, който вече наближаваше брега, и се зачуди що

за артефакт би могъл да породи такова вълнение. Почти му се искаше да тръгне със Скай.

След няколко часа щеше да благодари на боговете, че не го е направил.

Льоблан посрещна Скай на брега и веднага долови лошото й настроение. Зад занемарения

вид на французина се криеха забележителен галски чар и духовитост. Минути след като Скай

се качи в колата, той вече беше успял да я разсмее с историите си за темпераментната Фифи.

Скай забеляза, че „Ситроенът” се насочва към едната страна на леденото поле, и каза:

- Мислех, че отиваме към ледника.

- Не към, мадмоазел, а под. С колегите ми изучаваме движението на леда в една

обсерватория на двеста и четирийсет метра под Льо Дормьор.

- Нямах представа! Разкажете ми повече.

Льоблан кимна и заразказва за работата си в обсерваторията. Скай слушаше внимателно, а

научното й любопитство взе връх над раздразнението, че се наложи да напусне кораба.

-Ас какво се занимавате вие в езерото? - поинтересува се Льоблан, когато приключи. -

Излизаме си от пещерата един ден и - воала\ - батискаф.

- Аз съм археолог от Сорбоната. От Националната агенция за морско и подводно дело бяха