Изгубеният град

добре сложеното тяло на Скай, сякаш виждаше през дрехите й.

- Винаги се чувствам така, когато вие сте наблизо - отговори той.

Скай потисна желанието си да му отвърне подобаващо.

- Може би ще ми кажете кое бе толкова важно, та да ме откъснете от работата ми.

- С удоволствие!

Той посегна да я хване под ръка, но тя се отдръпна и се хвана за Льоблан.

- Водете ни!

Глациологът наблюдаваше словесния двубой с весели пламъчета в очите. Устните му се

разшириха в усмивка и двамата със Скай тръгнаха под ръка към стръмното дървено стълбище,

което водеше към тунел три метра и половина на височина и три метра широчина.

На двайсетина крачки след стъпалата тунелът се разклоняваше на две. Льоблан поведе Скай по

десния

проход. По плитък канал, издълбан в пода, се оттичаше вода, а по една от стените вървеше

черен гумен маркуч, около десет сантиметра в диаметър.

- Събираме оттичащата се вода, нагряваме я и пръскаме с нея леда, за да го стопим - обясни

Льоблан. - На дъното на глетчера ледът е като маджун. Постоянно го стопяваме, иначе се

втвърдява отново с по половин-един метър на ден.

- Доста бързо - отбеляза Скай.

- Много\ Понякога навлизаме по петдесет метра навътре в ледника и трябва да внимаваме

ледът да не се затвори зад нас.

Тунелът свърши пред леден склон, към три метра висок. Качиха се по една стълба върху

хлъзгавата скала и влязоха в ледена пещера, достатъчно голяма да побере над дванайсет

човека. Стените и таванът бяха синкавобели с изключение на местата, покрити с прах и пръст

от движението на ледника.

- Намираме се на дъното на ледника - каза Льоблан. - Над главите ни няма нищо освен лед -

цели двеста и четирийсет метра. Това е най-мръсната част от плаващия лед. Колкото по-

навътре пробиваш, толкова по-чист става. Сега трябва да ви оставя, за да изпълня едно

поръчение на мосю Рено.

Скай му благодари. Вниманието й беше привлечено от мъж в дъждобран, който пръскаше

леда с маркуч с гореща вода. Заради облаците от пара в бездруго влажното помещение

ставаше още по-трудно да се диша. Щом я забеляза, мъжът спря водата и се приближи, за да

се здрависа.

- Добре дошли в малката ни лаборатория, мадмоа-зел Лабел. Надявам се да не сте се

измъчили много, докато стигнете дотук. Казвам се Ханк Търстън,

колега на Бърни. Това е Крег Роси, нашият асистент 0т университета „Упсала” - каза той, като

махна към един млад, двайсетинагодишен мъж. - А това е Дерек Ролинс, който пише статия за

нашата работа в списание „Аутсайд”.

Докато Скай се здрависа с всички, Рено мина бързо покрай останалите и се приближи до

стената, за да разгледа неясната човешка фигура в леда.

- Както виждате, този господин е замразен от известно време - каза той, а после,

поглеждайки към Скай, добави - също като някои жени, които познавам.

Никой не се засмя на шегата. Скай заобиколи Рено и прокара пръсти по очертанията на

тъмната фигура. Крайниците бяха изкривени в гротескна форма.

- Открихме го, докато разширявахме пещерата -обясни Търстън.

- Прилича повече на размазана буболечка на стъклото, отколкото на човек - отбеляза Скай.

- Имаме късмет, че не е просто едно голямо размазано петно - отвърна глациологът. - Като

се замисля, изглежда доста добре като за тези условия. Ледът на дъното на ледника, както и

всичко в него, се сплесква като маджун от стотиците тонове налягане.

Скай се вгледа в силуета.

- Смятате ли, че някога се е намирал на върха на ледника?

- Със сигурност. При долинни ледници като Льо Дормьор през леда доста бързо преминава

солидно количество сняг.

- Колко дълго смятате, че би отнело това?

- Предполагам, около сто години, плюс-минус, за да стигне от върха до дъното на ледника.

Това би станало само с предмет близо до върха на глетчера

високо в планината, където ледът се движи едновременно вертикално и хоризонтално.

- Значи е възможно да е алпинист, паднал в цепнатина?

- И ние първо така си помислихме. След това се вгледахме по-внимателно.

Скай се приближи до леда. Тялото беше облечено почти изцяло в тъмна кожа - от обувките до

шапката. Тук-там по дрехите се виждаше рошава кожа, а на колана висеше кобур с пистолет в

него.

Погледът й се плъзна към лицето. Чертите му не се виждаха ясно в леда, но кожата му беше

потъмняла, сякаш твърде дълго бе стоял на слънце. Очите бяха покрити с очила.

- Невероятно - прошепна тя, като направи крачка назад и погледна към Рено. - Но какво

общо има това с мен?

Рено се усмихна, приближи се до един пластмасов контейнер и извади отвътре старинен

стоманен шлем:

- Ето какво намерихме близо до главата му.

Скай взе шлема и разгледа сложната гравюра върху метала, стиснала замислено устни.

Предната част на шлема беше оформена като лице на човек с голям нос и рунтави мустаци.

Горната му част беше покрита с плетеници от орнаменти на цветя, стъбла и митични същества,

обикалящи като планети около стилизиран триглав орел. Човката на орела бе отворена в

предизвикателен вик, а в острите си нокти стискаше копия и стрели.

- Всъщност първо открихме шлема - каза Търстън. - Веднага затворихме помпата. Добре че

тялото не се повреди.

- Мъдро решение - одобри Рено, - всяка археологична