Изгубеният град

находка може да бъде замърсена, също както сцената на местопрестъплението.

Скай пъхна пръсти през един грапав отвор от дясната страна на шлема.

- Това прилича на дупка от куршум.

- От куршум ли! - изсумтя Рено. - По-скоро от копие или стрела.

- Често в броните и шлемовете се наблюдават вдлъбнатини или дупки на мястото, получени

при тестването на здравината им срещу огнестрелно оръжие - обясни Скай. - В случая дупката

е необикновено чиста. Тази стомана е от много високо качество. Вижте, с изключение на

няколко драскотини, почти не е повредена от притискането в леда. Повикахте ли съдебен

лекар?

- Ще бъде тук утре. Не ни трябва специалист, за да ни каже, че този тип е мъртъв. Какво

мислите за шлема?

- Не мога да кажа нищо - поклати глава тя. - Формата му напомня на някои, които съм

виждала, но знаците са ми непознати. Ще трябва да потърся знака на майстора и да го сверя с

базата си данни. Тук виждам много противоречия. - Тя погледна отново тялото. - Дрехите и

пистолетът изглеждат от двайсети век. Прилича на летец, съдейки по якето и очилата. Но защо

тогава е носил такъв стар шлем?

- Много интересно, мадмоазел Лабел - въздъхна нетърпеливо Рено, - но аз очаквах да ни

помогнете повече. - Той взе шлема от ръцете й и го върна в контейнера, като извади оттам

малък, очукан сейф. Държеше го в ръце като бебе. - Това също беше близо до тялото.

Съдържанието му може да ни разкрие кой е този човек и как се е озовал тук. Междувременно

- обърна се той към Търстън, - бих искал да продължите да топите леда около тялото, в случай

че има и други предмети. Аз поемам пълната отговорност.

Търстън го погледна скептично и сви рамене.

- На ваша територия сме - каза той и хвана маркуча с горещата вода.

Стопи още няколко сантиметра лед от двете страни на тялото, но не намери нищо. След малко

отидоха в лабораторията да хапнат и да се постоплят, после отново се върнаха в ледената

пещера и подновиха търсенето. Когато Рено каза, че ще остане в лабораторията, докато

другите са в ледената пещера, никой не възрази.

По едно време той се появи и плесна с ръце, за да привлече вниманието им.

- Трябва да спрем за малко. Имаме посетители.

По коридора се чуха възбудени гласове. Миг по-

късно в пещерата се втурнаха мъже с камери, фотоапарати и бележници. С изключение на

един висок мъж, който стоеше почтително назад, другите се блъскаха да заснемат тялото.

Скай хвана Рено за ръкава и го дръпна настрани.

- Какво правят тези репортери тук?

Той я изгледа над дългия си тънък нос.

- Аз ги поканих. Те са част от прес екипите, избрани да отразят това велико откритие.

- Дори не знаете какво е това откритие - каза тя с неприкрито презрение в гласа. - А току-що

ни поучавахте да не замърсяваме мястото.

Той махна пренебрежително с ръка.

- Важно е светът да узнае за страхотната ни находка. - После повиши глас, за да привлече

вниманието на репортерите. - Ще отговоря на въпросите ви за

мумията, веднага щом излезем от гробницата - каза той и излезе навън. Скай кипеше от гняв.

- Мили Боже! - възкликна Ролинс. - Мумия... Гробница... Ако го слушаш, ще решиш, че е

открил Тутанкамон.

Фотографите направиха още няколко серии от снимки и излязоха навън, с изключение на

високия мъж. Той беше към два и десет висок, с пепеляво бледо лице и мускулесто тяло,

съответстващо на ръста му. На врата му висеше фотоапарат, а на рамото му - голям брезентов

сак. Погледна безстрастно тялото още веднъж, после и той си тръгна.

- Чух какво казахте на Рено - рече Търстън. - Мястото скоро ще започне отново да замръзва

и може би това ще го съхрани.

- Добре. Да видим какво ни готви този идиот междувременно.

Двамата излязоха от пещерата и бързо се насочиха към стълбата. Рено стоеше пред един от

фургоните на лабораторията и държеше сейфа високо над главата си.

- Какво има вътре? - извика един от репортерите.

- Не знаем. Ще трябва да го отворим в контролирана среда, за да не увредим

съдържанието му.

Той се завъртя на пети, за да могат всички да снимат. Едрият мъж с фотоапарата на шията

обаче не се възползва от тази възможност. Вместо това разблъска останалите, без да обръща

внимание на протестите им, и застана пред Рено.

- Дайте ми кутията - каза той с равен глас, протегнал ръка.

Рено го погледна изумено. После явно сметна, че онзи се шегува, и реши да се включи в

играта. Ухили се и притисна кутията до гърдите си.

- Само през трупа ми.

- И това е вариант - отвърна мъжът, без да повишава глас.

Бръкна в якето си, извади пистолет и удари силно с дръжката кокалчетата на Рено.

Развеселената физиономия на французина се смени с изражение на изненада и болка. Той

падна на колене, стискайки према-заните си пръсти.

Мъжът улови кутията, преди да падне на земята, обърна се и се отдалечи по тунела,

размахвайки пистолета срещу репортерите, които заотстъпваха с препъване назад.

- Спрете го! - изохка Рено.

- Защо не използвате телефона? - предложи един от репортерите.

Търстън грабна слушалката от стената.

- Няма връзка - каза той навъсено, - кабелите са прекъснати. Пък и бездруго всички сме тук.

Ще излезем навън да повикаме помощ.