Изгубеният град

Траут ги беше инструктирал да се измъкнат от бараките веднага след него и да се скрият,

докато отиде при тях.

МакЛийн беше чул пиянската веселба в бараката на охраната, но все още бе неспокоен.

Познаваше непредсказуемите пазачи по-добре от Траут. Изведнъж чу тежки стъпки и си

помисли, че най-страшните му опасения се сбъдват. Някой тичаше към тях. Напрегна очи в

тъмнината, чудейки се да бяга или да се приготви за схватка.

- Мак!

Беше Траут.

Гамей излезе от горичката и силно го прегърна.

- Толкова се радвам да те видя!

- За Бога, човече! Помислих, че нещо се е случило - рече МакЛийн.

Траут си пое дъх.

- Оказа се по-лесно, отколкото предполагах.

В този момент откъм дърветата се показа фигура и Траут замръзна. Един по един излязоха

шестимата им колеги от лабораторията.

- Съжалявам - каза МакЛийн, - не можех да Ги оставя.

- Идеята беше моя - подкрепи го Гамей.

- Всичко е наред. Аз самият промених решението си и мислех да се върна за тях. Всички ли

са тук?

- Да - обади се един от учените, - никой не ни видя Какво ще правим сега?

- Ще чакаме - отвърна Пол.

Той се промъкна между дърветата, застана зад един дъб и погледна към главната порта. Видя

двамата часови, които се въртяха пред нея. Върна се тихо при другите и им каза да имат

търпение.

Траут знаеше, че освобождавайки съществата от клетките, е поел пресметнат риск. След като

усетят свободата, те можеха просто да се втурнат към хълмовете. Възможно беше обаче

поривът им да избягат да бъде надделян от чисто човешки емоции и желание за мъст към

тези, които ги бяха затворили и измъчвали.

Отново погледна към портата. Пазачите пушеха и си подаваха бутилка. Понеже не можеха да

се присъединят към купона, явно си бяха организирали свой собствен. Траут се върна през

горичката, за да погледне към зоопарка.

В бързината да излезе беше оставил вратите леко открехнати. От сградата струеше сребриста

светлина. Видя как отвътре бавно излизат тъмни силуети. Спираха и после отново

продължаваха, промъквайки се към квартирите на охраната. После се скриха в тъмнината.

От бараката продължаваха да се чуват смях и музика и Пол се боеше, че наистина е преценил

погрешно. След това изведнъж смехът спря и се разнесоха проклятия, изстрели и писъци на

болка и ужас.

Траут си представи кървавата баня, която се

разиграва и неволно изпита съжаление към охраната. Напомни си обаче, че същите тези хора

бяха готови да смажат него и останалите затворниците само при една дума на Стрега.

Часовите при портата чуха виковете и се спогледаха, чудейки се какво да правят. Като че ли

спореха помежду си. Разгорещеният спор секна, когато видяха приближаващите фарове.

Вдигнаха автоматите и ги насочиха срещу автомобила, който караше на зиг-заг и надуваше

клаксона.

Колата навлезе в осветеното от прожекторите петно и Траут видя, че това е кабриолетът на

Стрега. По предните и задните седалки бяха скупчени гърчещи се тела. По капака и отстрани

висяха страховитите същества, яростно вкопчени, за да не изпаднат при резките завои, с които

шофьорът се опитваше да ги изхвърли.

Пазачите засипаха автомобила с откоси. Две от съществата паднаха от капака и се изтъркаляха

на земята, разтърсвайки нощта с пронизителни писъци, но другите успяха да се задържат.

Колата направи още един рязък завой, но шофьорът изгуби управление и автомобилът се заби

странично в караулката. От удара съществата изпопадаха и вратата на шофьора се отвори.

Полковник Стрега слезе от колата с пистолет в ръка. Безупречната му униформа беше цялата в

кръв и парцали. Кръв се стичаше и от десетките рани по главата и тялото му.

Той направи няколко крачки, като се олюляваше и стреляше напосоки. Уби един от

нападателите, но останалите същества го повалиха на земята. Известно време изпод

грамадните им тела се виждаха мятащите му се ръце и крака, после се отпуснаха безжизнено.

Съществата завлякоха тялото му в сянката. На дВа мата часови това им стигаше. Стреляха

няколко пъти като убиха още две от зловещите създания, после си плюха на петите, а

червенооките демони ги подгониха

Траут бързо изведе Гамей и останалите от горичката, заобикаляйки гърчещите се тела пред

„Мерцедеса”. Седна зад волана и включи на задна, но колата здраво се беше заклещила в

бараката. След няколко опита другите мъже успяха да я избутат и всички се качиха в

кабриолета.

Пол почти се изправи върху педала на газта. Автомобилът скочи напред и прелетя през

затворената порта, все едно я нямаше. После се понесе по пътя към морето и, както се

надяваше Траут, към свободата.

Най-новото попълнение във флотилията на НАМПД започна да се пълни с вода още щом

навлязоха в открито море. Преходът от спокойното море в залива към кротките вълнички не

беше особено рязък, но стигаше, за да отвори пробойни в престарелия му корпус. Остин, който

стоеше на кормилото, забеляза, че лодката се движи мудно, и натисна няколко пъти копчето за

изпомпване, само че помпата отказа да заработи.

- Трябваше да я кръстят „Пробитото казанче” - измърмори Остин.

- Ей сега ще сляза да видя какво става - рече Дзавала. В сърцето на всеки инженер дреме