Изгубеният град

Ако успеем да вземем лодка, тя ще има някакъв навигационен уред и радио. Ще повикаме

помощ.

- А ако не успеем?

- Всички потъваме заедно с кораба.

- Много добре. Как предлагаш да се изплъзнем от охраната при електрическата ограда?

- Ще трябва някак да отвлечем вниманието им.

- Няма да е лесно. Хората на Стрега са професионални убийци.

- Може да са заети със спасяването на собствения си живот.

Кръвта се дръпна от лицето на МакЛийн, когато Траут му изложи плана си.

- Божичко, човече! Положението може да излезе от контрол.

- Надявам се точно това да се случи. Ако не успеем да си осигурим транспорт, ще трябва да

разчитаме на краката си, което означава, че всяка минута ще бъде ценна.

- Не вдигай очи, но един от пазачите ни гледа - каза

МакЛийн. - Ще размахам ръце, все едно съм ядосан Не се шашкай.

- Спокойно!

МакЛийн посочи спектрометъра и се намръщи После взе бележника, тресна го на масата,

изруга и се отдалечи. Траут се изправи и го изгледа вбесено. Пазачът се разсмя на скандала,

извади пакет цигари и излезе навън да пуши.

Пол използва този момент да отиде при Санди и Гамей и да им сподели добрата новина.

Остин прекрачи прага на шумната кръчма „Грозният морски змей” и тръгна през задименото

помещение към масата в ъгъла. Там Дзавала си говореше с беззъб мъж, приличащ на

шотландска версия на героя от „Стареца и морето”. Дзавала го видя че влиза и стисна ръката

на мъжа, който стана и се отправи към бара.

Остин седна на освободения стол и каза:

- Радвам се, че завързваш приятелства.

- Не е лесно за мексиканче като мен. Акцентът им е трудно смилаем, също като чили. И за

капак на всичко в целия град няма и капка текила. - Джо вдигна халбата си, за да покаже колко

е тежко положението.

- Отвратително! - рече Остин без капка съчувствие. Махна на сервитьорката и след минута

вече пиеше тъмна бира.

- Как мина мисията ти? - поинтересува се Дзавала.

Остин бръкна в джоба на якето, извади ключодържател и го сложи на масата.

- Пред себе си виждаш ключа на най-новото попълнение в изисканата флотилия на НАМПД.

- Имаше ли проблеми?

Остин поклати глава.

- Разходих се по рибарския кей и си избрах най-окаяната лодка. После направих на

собственика оферта, на която той не можа да устои.

- И той нищо не заподозря?

- Казах му, че съм американски телевизионен продуцент и правя предаване за загадката на

„Изгнаници”, затова лодката ми трябва веднага. Със същия успех можех да му кажа, че идвам

от планетата НАМПД - след като видя парите, му беше все едно Ще може да си купи чисто нова

лодка. Подписахме набързо договор за покупко-продажба, за да бъде всичко законно. Заклех

го да си трае и му обещах роля в предаването.

- А той имаше ли някакви теории за изчезването на хората от „Изгнаници”?

- Теории да искаш. Предимно крайбрежни клюки. Каза, че полицията претърсила острова из

основи, но властите не давали никаква информация. Според слуховете намерили следи от

кръв и части от тела. Хората не изглеждат разтревожени. Говори се, че всичко е рекламен трик

и в следващото предаване изчезналите ще се появят на някой тропически остров. Предполагат,

че единствената оцеляла е платена актриса, на която са поръчали да разказва страховити

истории за червенооки канибали. Ами твоите източници?

- И аз чух подобни неща от мъжа, с когото току-що разговарях. Живее тук, откак са

измислени карираните полички, и познава всички и всичко. Казах, че съм спортен водолаз, и си

купих няколко обиколки.

- Той спомена ли нещо за връзка между случая с „Изгнаници” и другия остров?

- Отначало заговори за това, но после се намеси слухът за рекламния трик и дотам бяхме.

- Колко е далеч островът от този на „Изгнаници”?

- На около пет мили. Местните смятат, че е полуофициална операция и че островът още е

собственост на правителството - каза Дзавала. - Предвид историята му, не са много далеч от

истината. Рибарите избягват района. Въоръжени катери изскачали в мига, в

който някой си помисли да се доближи до него. Някои се кълнат, че били преследвани от

миниатюрни подводници.

- Това съвпада с информацията от сателитните снимки. Явно са се натъквали на охраната на

АПС.

Вратата на кръчмата се отвори и вътре влезе рибарят, от когото Остин току-що бе купил

лодката. Кърт предположи, че рибарят ще иска да почерпи всички, а не му се щеше да бъде

въвлечен в празненството и да отговаря на неизбежните въпроси. Затова бързо пресуши

чашата си и подкани Дзавала да направи същото. Излязоха през задната врата и се върнаха в

квартирата да си вземат багажа. След няколко минути вървяха по павираната алея към

обвитото в мъгла пристанище.

Остин тръгна покрай множеството лодки и спря пред една седемметрова с дървен корпус от

припокриващи се дъски. Носът й беше повдигнат, за да се справя с бурно море. Палубата беше

открита с изключение на малката кабина близо до носа. Дори в мъглата се виждаше, че

лодката още не се е разпаднала само благодарение на многобройните пластове боя.

- Собственикът каза, че е произведена през седемдесет и първа.

- Хиляда деветстотин или хиляда осемстотин седемдесет и първа? - изхили се Дзавала. -