Изгубеният град

майстор механик и Джо не правеше изключение. Най-щастлив беше, когато изцапаше ръцете

си с масло. Той се пъхна в люка на палубата и след няколко минути извика: - Пробвай пак!

Макар и трудно, помпата заработи. Когато излезе отново навън, Дзавала приличаше на пръчка

за проверка на маслото, но на омазненото му лице грееше усмивка.

- Поправка на двигател 0. Когато всичко друго се провали, потърси откачената жица - рече

той доволно.

Беше успял тъкмо навреме. Лодката беше започнала да се накланя застрашително. Помпата

обаче работеше отлично и героично наваксваше. След няколко минути „Спутър” се изправи и

продължи напред.

Остин вече беше установил, че когато не потъва, лодката се справя доста добре. Тя беше

построена за местните условия и изящният й повдигнат нос пореше

вълните, все едно е кану в спокойно езеро. Вятърът духаше в гърба им, а двигателят, макар с

известни прекъсвания, ги носеше напред, така че се движеха относително бързичко.

Остин погледна радара и видя, че се движат по курса. Присви очи, но видя само черна пелена

през опръсканото стъкло. Предаде кормилото на Дзавала и излезе на палубата. Студеният и

влажен въздух го удари в лицето. Повече почувства, отколкото видя тъмната маса, надигаща

се от още по-тъмното море. Върна се в топлата кабина.

- Островът трябва да е право пред нас - каза той.

Не след дълго застрашителното присъствие, което Остин бе доловил, доби физически

очертания. Силуетът на острова ясно се открои на мастилено-черното небе. Остин леко

завъртя кормилото надясно и погледна компаса. Предполагаше, че патрулите наблюдават

лодката, и искаше да създаде впечатлението, че възнамерява да заобиколи острова.

По-трудно щеше да заблуди електронните очи и уши на АПС. Остин беше разгледал

внимателно образите на сателитните снимки, заснети в продължение на няколко часа, и беше

изчислил режима на АПС, макар да бе наясно, че той се влияе от естествени и човешки

отклонения. Беше проследил позициите на АПС и забеляза, че те периодично се връщат за

презареждане на акумулаторите.

Погледна си часовника. Сега АПС трябва да е от другата страна на острова. Надявайки се да се

изплъзне от радара, той насочи лодката към скалите и се помоли да не е сбъркал в

изчисленията.

Командният център, който се грижеше за недос-

тъпността на острова, се помещаваше в ниска постройка от газобетонни блокчета и с плосък

покрив, разположена близо до устието на залива. Половината беше натъпкана с електронни

прибори за наблюдение. Другата половина служеше за спално помещение на дванайсетимата

души охрана.

Те бяха разделени на екипи по четири и работеха на три смени. През деня трима души

обикаляха периметъра на острова с лодка, а четвъртият стоеше в командния център. През

нощта острите като бръснач скали правеха плаването изключително рисковано и патрулната

лодка стоеше на котва, готова да реагира, ако АПС или радарът засече натрапници. В това

време пазачите се редуваха да презареждат акумулаторите на АПС. Операторът на радара

беше забелязал мигащата точица на екрана, много преди лодката да се доближи до острова, и

беше видял как си променя курса и се приближава към брега.

Мъжът се казваше Макс, наемник от Германия. От опит знаеше, че рибарските лодки рядко

излизат по тъмно, и изпита облекчение, когато видя точката да подминава острова. Запали

цигара и запрелиства някакво порно списание. След няколко минути хвърли бегъл поглед към

екрана и видя, че е празен. Изруга, смачка фаса в пепелника и се наведе напред, забивайки нос

в екрана. Дори го почука с кокалчетата на пръстите си, все едно това щеше да помогне.

От обекта нямаше и следа. Явно, докато той изучаваше женската анатомия, лодката беше

навлязла в сляпото петно на радара покрай основата на скалите. Досадно, но не фатално. Все

пак разполагаха с АПС. Обърна се към другия монитор. Докато обикаляше, АПС отразяваше

сигнали от поредица плаващи транспондери,

които ограждаха острова. Транспондерите предаваха сигналите към командния център и така

местоположението му беше известно във всеки един момент.

Въпросното АПС беше дълго три метра и половина, плоско и широко. По форма приличаше на

нещо средно между скат и акула и имаше висока гръбна перка. Един от пазачите беше казал,

че страховитият му профил му напомня на тъща му, която се казвала Гертруда, и името така си

остана. „Гертруда” обикаляше на малко повече от метър под повърхността, сканираше водата

на трийсет метра от двете си страни и заснемаше картината под вода с камери.

От командният център можеха да подават команди и към АПС. Това беше ценно

преимущество, тъй като „Гертруда” служеше не само за наблюдение: тя носеше четири

миниторпеда, способни да потопят голям боен кораб.

Макс подаде команда на „Гертруда” да се върне максимално бързо на мястото, на което за

последно видя лодката. После натисна бутона на интеркома.

- Съжалявам, че ви прекъсвам играта, момчета -каза той на микрофона, - но имаме съд,

навлязъл в зоната за сигурност.

Екипажът на патрулната лодка играеше покер в бараките, когато високоговорителите на

стената изпращяха и се чу съобщението за натрапника. Двама от мъжете бяха бивши