Книга на душите

В стаята имаше още двама мъже.

После от коридора се появи трети.

Уил гледаше дулата на два пистолета „Хеклер и Кох“ в ръцете на задъхани, здрави млади мъже. Фрейзър държеше нещо по-леко — „Глок“ като неговия.

Уил нямаше сили, нито възможност да измъкне бързо собствения си пистолет от кобура. Един от наблюдателите му го взе и го хвърли през разбитото стъкло в басейна.

— Вземи компютъра — нареди Фрейзър на подчинения си.

Машината беше изтръгната от слабата хватка на Уил.

— Къде е флаш паметта?

Уил бръкна в джоба на панталона си и хвърли паметта на пода. Нямаше смисъл да се прави на интересен. Беше изгубил.

— Можеше да почукаш, Фрейзър — укори го Спенс.

— Да, следващия път. Не изглеждаш добре, Хенри.

— Емфизема.

— Не съм изненадан. Винаги си бил заклет пушач. Даже нарушаваше правилата и пушеше в лабораторията, помниш ли?

— Помня.

— И продължаваш да нарушаваш правилата.

— Аз съм просто пенсионер, който ръководи малък клуб. Може и ти да поискаш някой ден да влезеш в него. Не събираме членски внос.

Фрейзър се отпусна уморено в един стол срещу тях.

— Трябва да ми дадете книгата за хиляда петстотин двайсет и седма, както и всички материали, които сте намерили в Кантуел Хол. До последния.

— Защо не ни оставите на мира? — запротестира Кениън. — Ние сме просто двама старци, а той е ранен. Нужна му е медицинска помощ.

— Не съм изненадан, че и ти си замесен, Кениън. Непрекъснато се въртеше около Хенри. — Фрейзър посочи Уил с пистолета си. — Този уби двама от хората ми — произнесе с равен глас. — Да не мислиш, че ще го водя на доктор? С кого си мислиш, че говориш? Да не смяташ, че ще обърна и другата си буза?

— И по-велики от теб са го правили.

Фрейзър се разсмя.

— Спести си думите, Алф. Винаги си бил от слабаците. Поне на Хенри му стискаше. — Насочи вниманието си обратно към Спенс и Уил. — Дайте ми книгата и ми кажете какво сте открили в Англия. Така или иначе ще науча.

— Не му давай нищо, Хенри — възмутено се обади Кениън.

Фрейзър повдигна вежда и един от хората му зашлеви Кениън с опакото на дланта си. Старецът рухна на колене.

— Остави го на мира! — извика Уил.

— Или какво? — озъби му се Фрейзър. — Какво ще направиш, ще ме опръскаш с кръв ли?

— Майната ти.

Фрейзър се извърна и заговори на Спенс.

— Знаеш какви усилия се полагат за запазването на Библиотеката в тайна през всички тези години, Хенри. Да не мислиш, че ще се спрем пред каквото и да било, за да научим всичко за липсващата книга? Това е по-важно от всеки от нас. Ние сме само незначителни пешки. Още ли не си го проумял?

— Нищо няма да ти кажа — твърдо заяви Спенс.

Фрейзър поклати глава и насочи пистолета си към Кениън, който все още бе коленичил на пода от болка и шок, а може би в молитва. Стреля веднъж в коляното му.

Кръвта пръсна във въздуха и човекът изкрещя от болка. Уил се опита да стане, но по-близкият до него наблюдател го бутна обратно. Уил размаха ръце, но онзи го укроти с рязък, жесток ритник в бедрото, точно над раната. Уил зави от болка.

— Алф! — изкрещя Спенс.

— Сложи му турникет — нареди Фрейзър на другия си подчинен. — Не искам да му изтече кръвта.

Младият мъж се огледа и забърза към Спенс да свали вратовръзката му. После се втурна към Кениън и започна да я стяга точно над коляното.

— А сега ме чуй добре, Хенри — рече Фрейзър. — Ако не ми дадеш каквото искам, ще сваля онзи турникет и след минута с него ще е свършено. Ти решаваш.

Спенс бе станал пурпурен от ярост и с мъка си поемаше дъх.

— Копеле такова! — изхриптя.

И насочи скутера си право към Фрейзър.

Не ставаше за таран — триколесна червена машина, развиваща максимална скорост десетина километра в час. Фрейзър сигурно можеше просто да вдигне краката си, за да избегне сблъсъка, но бе уморен и не бе подготвен за подобна реакция. Затова изстреля два куршума в лицето на Спенс — един в устата и един в лявото му око.

Скутерът се блъсна по инерция в пищялите на Фрейзър и тялото на Спенс падна тежко върху килима. Фрейзър подскочи от болка, изруга и в гнева си стреля още два пъти в безжизненото му тяло.

Кениън започна да вие, а Уил прехапа устни от гняв. Огледа се за нещо, което можеше да използва като оръжие.

Фрейзър стоеше над него с насочен към главата му пистолет.

— Алф, кажи ми къде са материалите, или ще застрелям и Пайпър.

— Няма да умра днес — изсъска Уил.

— Не мога да го отрека — изръмжа Фрейзър. — Но ще ти дам следващото най-хубаво. — И насочи пистолета към слабините му.

— Нищо не му казвай! — извика Уил на Кениън.

— Стига глупости — контрира Фрейзър.

Уил видя нещо. Фрейзър се изнерви от внезапната му усмивка.

— Няма да умра днес — повтори Уил.

— Това вече го чух.

— Ти ще умреш.

Фрейзър отвори уста да му се изсмее, когато главата му се пръсна в червена и сива пяна.

Преди тялото му да падне на пода, Нанси беше изстреляла още един куршум, пропускайки на косъм наблюдателя до Кениън. Стреляше през пръснатите плъзгащи се врати заедно с Джон Мюлер и Сю Санчес, в опит да надделеят в хаоса вътре.