Книга на душите

Уил се претърколи от дивана и сграбчи краката на най-близкия наблюдател. Докато се мъчеше да се освободи, онзи изстреля автоматичен откос, който премина през корема на Мюлер като опашката на комета. Мюлер залитна назад, но успя да изстреля пет-шест куршума преди да падне в басейна. Наблюдателят рухна върху Уил с рана в белия дроб.

Колегата му се обърна да помогне на партньора си и когато го видя да лежи, насочи автоматичния си пистолет към Уил, готов да натисне спусъка.

Сю и Нанси стреляха едновременно.

Тялото на наблюдателя счупи масата за кафе и не помръдна.

Нанси изтича при Уил, докато Санчес проверяваше дали всичко е под контрол, изритваше оръжия настрани и побутваше с крак всеки лежащ.

— Уил! Добре ли си? — извика Нанси.

— Господи, Нанси. Ти дойде!

Санчес я викаше. Трябваше й помощ да извадят Мюлер от окървавената вода. Двете жени го измъкнаха с мъка на сушата, но беше твърде късно.

Санчес извади мобилния си телефон и набра 911. Изкрещя, че е от ФБР, и нареди да пратят всички линейки, с които разполагат.

Уил изпълзя до слушалката с микрофон на най-близкия наблюдател, привлечен от едва чуващия се клас. Сложи си слушалката. Някой крещеше, питаше какво е положението.

— Кой си ти? — попита Уил в микрофона.

— Кой говори на тази честота? — попита в отговор гласът.

— Фрейзър е мъртъв. Другите двама също не изглеждат страхотно.

— Кой се обажда?

— Как е времето в Зона 51? — попита Уил.

Мълчание.

— Добре, най-накрая ми обърна внимание. Обажда се Уил Пайпър. Кажи на секретаря на флота, на секретаря на отбраната, на проклетия президент ако щеш, че всичко приключи. И им го кажи още сега!

Запрати слушалката на пода и я стъпка със здравия си крак.

Нанси се втурна отново към него. Прегърнаха се за момент, но не беше нито времето, нито мястото за повече нежности.

— Не мога да повярвам, че си тук — рече той.

— Обадих се на Сю. Казах й, че си в беда и че не можем да разчитаме на външни хора.

Санчес се тресеше след отлива на адреналин. Опитваше се да успокои Алф Кениън и да не му позволи да изпадне в шок.

Уил коленичи и стисна ръката на стареца.

— Няма да умреш, Алф. Имаш още много време пред себе си.

Кениън се намръщи от болка и кимна.

Уил се обърна към Санчес.

— Благодаря. — Повече не беше нужно да казва.

Брадичката й трепереше.

— Никой не може да посяга на хората ми. Ние защитаваме своите. Вдигнах под тревога самолет от Тетерборо. Взехме Нанси от Ню Хемпшир и летяхме цяла нощ. Пристигнахме точно на момента. Уил, Мюлер е мъртъв.

— Съжалявам — промърмори Уил. Наистина съжаляваше.

И тогава му просветна, че ако автобусът не се беше забавил в Ел Ей, щеше да пристигне в къщата прекалено рано, за да бъде спасен. Явно така е било писано да стане, помисли си той.

Нанси стоеше над тялото на Фрейзър.

— Това ли е онзи, който уби родителите ми?

— Да.

— Добре.

— Къде е Фили? — попита Уил.

— Лора и Грег се грижат за него при езерото. Трябва да им звънна.

С помощта на Нанси Уил се замъкна обратно до дивана.

— Тук ще се отприщи същински ад. Ще дойдат още наблюдатели. Трябва да действаме бързо.

— Какво искаш да направя? — попита тя.

Уил отново стисна ръката на Кениън.

— Алф, къде Хенри е сложил документите на Кантуел?

— В долното чекмедже — слабо отвърна Кениън. — Ей там.

Нанси изтича до бюрото. Листата пергамент бяха в проста папка върху книгата за 1527 г. Писмата от Феликс, Калвин, Нострадамус и онази последна страница, на която беше надраскано: 9 февруари, 2027: Finis Dierum.

— Онзи принтер може ли да сканира? — попита Уил и посочи принтера до настолния компютър.

Можеше. Беше бърз, от скъпите, и страниците минаха за нула време през скенера. Уил й каза да копира писанието от Вектис и останалите документи на флаш паметта, която извадиха от джоба на Фрейзър.

После отвори лаптопа си, включи паметта и щракна върху Хенри Нет. Някъде откъм хълмовете се чуваха сирени. Трябваше му парола.

— Алф, каква е паролата на Хенри за мрежата?

Санчес разтърси Кениън.

— Изгубил е съзнание.

Уил разтърка очи и се замисли за момент.

После написа: 2027.

И влезе.

Воят на сирените приближаваше. Уил бързо написа имейл, прикачи файлове и натисна бутона за изпращане.

Грег, момчето ми, животът ти никога няма да бъде същият, помисли си той. И не само твоят.

Нанси му помогна да се изправи и се повдигна на пръсти да го целуне — само така можеше да достигне устата му.

— Вземи книгата и писмата — каза й той. — Искам да ида в болницата и да се прибера у дома с теб. В този ред.

39

Единственото нещо, което се движеше бавно в живота на Уил, бе тихото кап-кап-кап на антибиотиците, вливани във вените му.

Лежеше тази понеделнишка вечер в леглото си в презвитерианската болница в Ню Йорк и се наслаждаваше на един от редките случаи на спокойствие. От момента, в който линейките и полицията пристигнаха в дома на Спенс в Хендерсън, около него непрекъснато сновяха доктори, медицински сестри, ченгета, агенти на ФБР и хора от Въздушната медицинска помощ, които му надуваха главата през целия път от Вегас до Ню Йорк.