Книга на душите

Среса острата си брадичка, пищните мустаци и спускащата се до раменете коса с гребена си от черупка на костенурка, облече се бързо в бричове и ленена риза и избра най-добрия си чифт зелени вълнени чорапи, които достигаха до бедрата му и се завързваха за колана на бричовете. Жакетът му, подарък от френски братовчед, се наричаше котарди — плътно прилепващ по тялото, син, с пискюли и копчета от слонова кост. Въпреки че бе на повече от четиридесет, тялото му бе все още стройно и мъжествено, и Чарлс не се колебаеше да подчертава това. Тъй като беше в двора, завърши тоалета си с едно особено хубаво и елегантно наметало от фин брокат, спускащо се до бедрата. После с отвращение нахлузи старите си ботуши и се намръщи, когато видя колко са оръфани и безформени.

Чарлс бе постигнал положението си чрез съчетание от добри бракове и здрав разум. Кантуел можеха да проследят със сигурност произхода си до времето на крал Джон и бяха изиграли известна роля в преговорите с короната при подписването на Магна харта. Родът обаче си оставаше род на дребни благородници, докато съдбата не им се усмихна при възкачването на Едуард III.

Бащата на Чарлс, Едмънд, се бе сражавал до Едуард II в зле замислената му кампания против Робърт Брус в Шотландия и беше ранен при катастрофалната битка при Банокбърн. Ако сражението се бе развило в полза на англичаните, родът Кантуел вероятно щеше да се издигне през следващите години, но Едмънд със сигурност не бе дискредитирал фамилията си в очите на короната.

Едуард II в никакъв случай не беше обичан монарх и поданиците му буквално помогнаха той да бъде свален от френската му съпруга и коварния й любовник Роджър Мортимър. Едуард, синът на краля, беше едва на четиринадесет по време на преврата. Макар и коронован като Едуард III, той беше кукла на конци в ръцете на регента Мортимър, който искаше да види стария крал не просто хвърлен в затвора, а мъртъв. Убийството на Едуард в замъка Бъркли в Глочестершър било гнусно дело. Бил прикован в леглото си от убийците на Мортимър, които го затиснали с тежък дюшек, напъхали метална тръба в ануса му и вкарали през нея нажежен прът, който изгорил вътрешностите му, без да остави следи. Така убийството не можело да се докаже и смъртта щяла да се сметне за естествена. Лукавият Мортимър обаче го дарил с подобаваща смърт, тъй като се говореше, че кралят бил мъжеложец.

Когато наближи осемнадесетия си рожден ден, Едуард, който знаеше за отвратителния край на баща си, замисли отмъщение. Сред верните на стария крал благородници се пусна мълвата, че младият крал се нуждае от съзаклятници. Агентите му се свързаха с Чарлс Кантуел и той с готовност се съгласи да участва в заговора — освен че беше роялист, той бе и предприемач, закъсал след неуспешни сделки, пред когото нямаше много добри изгледи за светло бъдеще. През октомври 1330 г. той се присъедини към малката храбра група, която дръзко се вмъкна през един таен вход в личната кула на Мортимър в замъка Нотингам, арестува гадината в покоите му и в името на краля го отвлече в Тауър, за да срещне мрачната си участ.

В знак на благодарност Едуард III направи младия Кантуел барон, отпусна му солидна кралска издръжка и го дари със земя в Роксал, където Чарлс незабавно започна да подобрява имението си, издигайки чудесен дървен дом, който бе достатъчно величествен, за да оправдае името си Кантуел Хол.

Главният коняр бе подготвил и оседлал коня му. Чарлс потегли в тръс покрай северния бряг на реката и се наслаждаваше на свежия ветрец, докато не му се наложи да обърне коня и да навлезе в зловонните, тесни алеи на занаятчийската част на града. Около половин час по-късно излезе на Теймс Стрийт, която бе сравнително по-широка и перпендикулярна на реката и водеше на запад към „Сейнт Пол“. Там Чарлс с лекота преведе добичето си през множеството колички, коне, конници и пешеходци.

В подножието на Гарик Хил смуши коня в хълбоците, за да го насочи на север, по виеща се тясна алея, която така вонеше, че се наложи да запуши носа си с кърпа. Открити отходни канавки минаваха от двете страни на Кордвейнърс Стрийт, но човешките миризми не бяха най-лошото за сетивата му. За разлика от обущарите, които правеха евтини обувки от стара кожа и си изкарваха хляба с поправки, техните по-видни събратя се нуждаеха от свеж материал за новите си изделия. Затова в този район се намираха кланиците и работилниците за щавене. Вонята от техните кипящи котли с кожа и вълна беше непоносима.

Цялото му добро настроение от сутринта се бе изпарило, когато пристигна пред малката работилница, над която висеше железен знак във формата на ботуш. Чарлс завърза коня си за един стълб и прецапа през калната локва пред двуетажната постройка, която бе притисната между други подобни сгради, образуващи дългата редица на обущарската гилдия.