Книгата на черепите

Чистотата тук явно е важна. Водопроводната система е удивителна, с бълбукащи фонтани навсякъде в общите помещения и по-големите зали. В стаята ми има огромна вградена в пода вана, подходяща за махараджа или за някой ренесансов папа. Щом ме отведе в стаята ми, брат Антъни намекна, че може би ще ми е приятно да си взема баня; вежливата реплика прозвуча като заповед. Не че ми трябваше много подканяне, вървенето през пустинята ме беше покрило с ужасна мръсотия. Отдадох се на дълго разкошно киснене, въртях се и търках гръб в гладките плочи, а когато излязох, открих, че мръсните ми, вкиснали от пот дрехи са изчезнали, дори обувките. Вместо тях намерих на нара протрити, но чисти сини шорти като тези, които носеше брат Антъни. Много добре: философията тук, изглежда, е, че по-малкото е повече. Майната им на разните там ризи и пуловери; ще се примиря с шорти върху голите си слабини. Дошли сме на интересно място.

Засега въпросът е: има ли това място някаква връзка със средновековния ръкопис на Ели и с предполагаемия култ на безсмъртие? Мисля, че има, но все още не мога да го твърдя със сигурност. Невъзможно бе да не се възхити човек на театралния усет на брата, на великолепно двусмисленото му справяне с момента, когато Ели му подхвърли за Книгата на черепите. Възхитителната му, отекваща финална реплика: Книгата на черепите? Що за странно име! Каква ли ще е тази Книга на черепите? И бързо излизане, което му позволи да владее всички страни на ситуацията наведнъж. Наистина ли не знае за Книгата на черепите? И защо тогава, макар само за миг, изглеждаше толкова смаян, когато Ели я спомена? Възможно ли е увлечението към образа на черепа да е просто съвпадение? Възможно ли е Книгата на черепите да е забравена от собствените й последователи? Играе ли си братът с нас, за да ни внуши несигурност? Естетиката на дразненето: колко много изкуство е основано на този принцип! Така че ще ни дразнят известно време. Ще ми се да отида да поговоря с Ели. Умът му е бърз, добре тълкува нюансите. Искам да разбера дали и той е изпаднал в затруднение от реакцията на брат Антъни. Но май ще се наложи да отложа беседата с Ели за по-късно. Точно в момента вратата ми, изглежда, е заключена.

24. ТИМЪТИ

Все по-гадно и по-гадно. Тоя дълъг цяла миля коридор. Черепите навсякъде, мексиканските смъртни маски. Фигури на одрани, които още могат да се хилят, лица с шишове, набити в езиците и бузите, тела с плът отдолу и черепи отгоре. Красота. И шантавият старец, дето ни говори с глас, който все едно излиза от машина. Почти си мисля, че е нещо като робот. Не може да е истински с тази негова гладка стегната кожа, с плешивата глава, която изглежда все едно никога не е имало коса по нея, с тези странни лъскави очи… отврат!

Поне банята беше добра. Макар че са ми прибрали дрехите. Портфейла, кредитните ми карти, всичко. Това не ми допада, макар че едва ли могат да направят кой знае какво с нещата ми тук. Може би просто са решили да ги изперат. Нямам нищо против да понося тези шорти междувременно. Малко са стегнати около задника — вероятно съм по-едър от обичайните им гости, — но в този пек си е добре да посмъкнеш дрехи.

Това, срещу което възразявам, е, че са ме заключили. Тази част ми напомня за много филми на ужаса по телевизията. Сега на пода се отмества тайната плоча и свещената кобра изпълзява, съска и плюе отрова. Или отровният газ нахлува през скрит отвор. Е, това не го мисля сериозно. Не мисля, че ще ни навредят. Все пак е обидно да те заключат, щом си гост. Дали не е някой час за много специална молитва и не искат да ги безпокоим? Би могло. Ще изчакам час и ще се опитам да отворя вратата със сила. Изглежда шибано здрава обаче, масивно грубо дърво.

И телевизор няма в този мотел. Нищо особено за четене освен това книжле, дето са го оставили на пода до леглото ми. А и вече съм го чел. „Книгата на черепите“ естествено! Напечатана, на три езика, латински, испански, английски. Забавна илюстрация на корицата: череп и кръстосани кости. Ура за Веселия Роджър! Но определено не ми е забавно. А вътре в брошурката е всичко, което ни чете Ели, онзи мелодраматичен боклук за „осемнайсетте Мистерии“. Фразите са по-различни от неговия превод, но смисълът е същият. Много приказки за вечен живот, но и много приказки за смърт също. Твърде много.