Кресчендо

Седях пред компютъра и вече бях влязла в интернет, затова пуснах търсене на Черната ръка. Исках да си докажа, че в бележката няма и доза истина. Сигурно някой беше попаднал на пръстена в магазин за вехтории, беше му хрумнала хитрата идея за Черната ръка, проследил ме бе до дъсчената променада и беше помолил Маделин да ми предаде плика. Като обърна поглед назад, не ми се струваше важно, че Маделин не може да си спомни как е изглеждал онзи тип, понеже най-вероятно не той беше инициаторът на противния номер. Истинският извършител сигурно беше спрял някой случаен минувач и му беше дал няколко долара, за да предаде плика. Аз поне така щях да направя. Ако бях извратеняк, който обича да наранява хората.

На монитора се появи страница с линкове за Черната ръка. Първият беше за тайно общество, заподозряно в убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд през 1914 година, станало повод за избухването на Първата световна война. Следващият линк беше към рок група. Черната ръка беше и името на група вампири в ролева игра. И накрая, в началото на двайсети век италианска банда, наречена Черната ръка, беше помела Ню Йорк като вихър. В нито един линк не се споменаваше Мейн. На нито едно изображение не се виждаше железен пръстен с релефен юмрук.

Ето видя ли, казах си. Лоша шега.

Усетих, че съм се отклонила точно към темата, която не биваше да ме занимава, затова отново забодох поглед в домашното. Трябваше да овладея химическите формули и изчисляването на атомната маса. Предстоеше първото ми лабораторно упражнение по химия, а с Марси за партньор се готвех за най-лошото — допълнителни часове, през които да мъкна мъртвото й тегло. Пресметнах нещо на калкулатора, после старателно преписах отговора в отворената си тетрадка и го повторих наум, за да възпра мислите си за Черната ръка.

В пет часа се обадих на мама, която беше в Ню Хампшър.

— Обаждам се — казах. — Как върви работата?

— Все така. При теб?

— В „Енцо“ съм и се опитвам да уча, но манговият шейк ме разсейва.

— Като те слушам, и аз огладнях.

— Достатъчно, за да се прибереш?

Тя ми отвърна с една от своите „неволни“ въздишки.

— Де да можех. Ще си приготвим вафли и шейкове за късна закуска другата събота.

В шест часа Ви ми звънна и ме уговори да отидем на фитнес. В седем и половина ме остави пред къщата. Тъкмо си взех душ и застанах пред хладилника, за да извадя остатъка от пържените зеленчуци, които мама беше оставила предния ден, преди да замине, когато някой почука силно на входната врата.

Надникнах през шпионката. Отвън Скот Парнел беше направил хипарския знак на мира.

— Надсвирването на бандите! — изрекох на глас и се плеснах по челото. Съвсем бях забравила да му звънна и да откажа ангажимента. Сведох поглед към долнището на пижамата си и изстенах.

След неуспешен опит да бухна мократа си коса, дръпнах резето и отворих.

Скот огледа пижамата ми и установи:

— Забравила си.

— Майтапиш ли се? С нетърпение очаквах този ден, просто малко закъснявам. — Посочих зад рамото си към стълбите: — Отивам да се облека. Ти защо не… претоплиш малко зеленчуци? В една синя кутия в хладилника са.

Взех стълбите по две, затворих вратата на спалнята си и звъннах на Ви.

— Искам веднага да дойдеш — казах й. — Тръгвам за надсвирването заедно със Скот.

— Да не би с този разговор да целиш да ме накараш да ти завиждам?

Долепих ухо до вратата. Скот явно отваряше и затваряше шкафовете в кухнята. Като го познавах, може и да търсеше бира или сънотворни. И в двата случая щеше да остане разочарован, освен ако таблетките ми желязо не предизвикаха у него неоснователно големи надежди.

— Не искам да ми завиждаш, а да не ходя сама.

— Ами кажи му, че не ти се ходи.

— Работата е там… че донякъде ми се ходи. — Нямах представа откъде се беше появило това неочаквано желание. Знаех само, че не искам да оставам сама тази нощ. Цял ден бях писала домашни, после въртях велоергометъра и изобщо не ми се киснеше вкъщи сам-самичка, за да отмятам изпълнените си домашни задължения. През целия ден се държах като добро момиче. Всъщност през целия си живот. Заслужавах да се позабавлявам малко. Скот не беше най-добрият избор, но не беше и най-лошият. — Ще дойдеш ли, или не?

— Трябва да призная, че звучи много по-примамливо, отколкото цяла нощ да спрягам испански глаголи в стаята си. Ще звънна на Риксън и ще видя дали и той иска да дойде.

Затворих и направих бърз преглед на гардероба си. Избрах светъл копринен потник, минипола, чорапи с телесен цвят и ниски обувки като балетни пантофки.

Пръснах парфюм във въздуха и минах през облака за лек грейпфрутен аромат. Запитах се защо изобщо си губя времето със Скот. Животът му беше празен, двамата нямахме нищо общо, а и през повечето ни кратки разговори просто си разменяхме обиди. Освен това и Пач ме беше предупредил да стоя далеч от него. И тогава ми хрумна. Твърде вероятно бе да изпитвам влечение към Скот поради дълбоко скрит мотив, свързан с отмъщение и предизвикателство. И всичко водеше обратно към Пач.