Кресчендо

— Може да е от Пач — предположи Ви.

— Досега не ми е звънил от непознат номер. Някаква грешка е. — Само да можех да си повярвам. — Хайде да тръгваме. Трябва да взема тиленол.

— Според мен трябва да се обадим на детектив Басо. Полицията страшно си пада по такива истории за преследвачи.

— Искаш да му се обадим, за да флиртуваш с него.

Ви даде на скорост.

— Просто се опитвам да ти помогна.

— Трябваше да ми помогнеш преди десет минути, когато изля чашата си върху Марси.

— Поне имах достатъчно смелост да го направя.

Завъртях се на седалката и я изгледах тежко.

— Да не ме обвиняваш, че не съм й се опънала?

— Тя ти открадна гаджето, нали? Марси адски ме плаши, но ако беше откраднала моето гадже, щях да я накарам да си плати.

Посочих улицата с изопнат показалец:

— Потегляй!

— Знаеш ли какво? Наистина ти трябва ново гадже. Трябва ти малко старомодно натискане, за да поомекнеш.

Защо всички си мислеха, че ми трябва ново гадже? Не ми трябваше ново гадже. Последния път ми беше предостатъчен. Единственото, което може да ти докара едно гадже, е разбито сърце.

Десета глава

Един час по-късно бях хапнала сухари, намазани със сирене крема, почистих кухнята и погледах малко телевизия. В едно тъмно кътче на съзнанието си бях успяла да забравя за съобщението по телефона, което ме предупреждаваше да си остана у дома. По-лесно ми беше да го пренебрегна като грешка или шега, докато бях на сигурно място в колата на Ви, но сега, когато останах сама, вече изобщо не бях толкова сигурна. Реших да си пусна Шопен, за да наруша тишината, но пък ми се щеше и да чувам добре. Изобщо не ми се искаше някой да се промъкне тайно…

Стегни се, наредих си. Никой няма да се промъкне.

След малко, когато вече нямаше нищо за гледане по телевизията, се качих в спалнята си. Стаята си беше наред, затова се заех да подредя дрехите в гардероба си по цвят, та да съм заета с нещо и да не заспивам. Задремех ли, щях да съм много уязвима, а исках да отложа този момент колкото може повече. Избърсах праха от бюрото, после подредих книгите по азбучен ред. Убеждавах се, че нищо няма да се случи. Най-вероятно утре щях да се събудя и да осъзная колко параноично съм се държала.

Но пък имаше вероятност есемесът да е от човек, който иска да ми пререже гърлото, докато спя. В такава зловеща нощ нищо не беше прекалено налудничаво.

Малко по-късно се събудих в тъмното. Завесите в другия край на стаята се издуваха, когато струята на електрическия вентилатор се завъртеше към тях. Въздухът беше много топъл и аз имах чувството, че потникът и късите панталонки на пижамата ми са прилепнали за кожата, но толкова се бях увлякла да си представям най-лошия възможен сценарий, че дори не ми хрумваше да отворя прозореца. Отместих поглед настрани и примигнах, опитвайки се да видя колко е часът. Малко преди три.

В дясната половина на главата ми отекваше гневно думкане, окото ми беше подуто и почти затворено. Светнах всички лампи в къщата, отидох боса до фризера, извадих леда и взех едно пликче. Събрах смелост да се погледна в огледалото в банята и изстенах. Ярко морава синина се спускаше от веждата към скулите ми.

— Как допусна да се случи това? — попитах отражението си. — Защо позволи на Марси да те набие?

Изсипах последните две капсули тиленол от шишенцето в банята, глътнах ги и се сгуших в леглото. Ледът боцкаше кожата около окото ми и аз цялата се разтреперих. Докато чаках да усетя действието на тиленола, се борех да прогоня от съзнанието си сцената как Марси се качва в джипа на Пач. Картината обаче упорстваше, пренавиваше се до началото и се пускаше отново. Въртях се и се мятах, дори покрих главата си с възглавницата, за да задуша образа, обаче той отново изникна дразнещо.

Около час по-късно мозъкът ми се изтощи да премисля всички изобретателни начини да убия Марси и Пач и аз отново заспах.

* * *

Събудих се от шума на ключалката.

Отворих очи, но ограниченото ми зрение беше допълнително затруднено от черно–бялата картина като в съня ми за Англия отпреди стотици години. Примигнах, за да прогоня образа и да си възвърна обичайното зрение, но светът ми си остана в цветовете на пушека и на леда.

Долу входната врата се отвори с тихо скърцане.

Мама щеше да се върне чак в събота сутринта, значи беше някой друг. Някой, на когото изобщо не му беше мястото тук.

Огледах крадешком стаята, за да видя какво бих могла да използвам като оръжие. Върху нощното шкафче имаше няколко малки снимки в рамки и евтина нощна лампа.

По дъсчения под във фоайето се разнесоха тихи стъпки. След секунди стъпките поеха по стълбите. Натрапникът изобщо не спираше да се ослуша дали някой не го е чул. Прекрасно знаеше къде отива. Тихо станах от леглото и вдигнах от пода чорапогащника си. Стиснах го в ръце и долепих гръб до стената точно до вратата на спалнята си, а по кожата ми избиха капчици пот. Беше толкова тихо, че чувах дишането си.