Кресчендо

Той влезе в стаята и аз увих единия крачол на чорапогащника около гърлото му и задърпах назад с всичка сила. Сборичкахме се, после тялото ми политна рязко напред и се озовах лице в лице с Пач.

Той отмести поглед от чорапогащника, който ми беше отнел, към мен.

— Ще ми обясниш ли?

— Какво търсиш тук? — попитах, дишайки учестено. Можех да събера две и две. — Ти ли ми изпрати съобщението да си остана вкъщи днес? От кога имаш нов номер?

— Наложи се да си открия. Трябваше ми сигурна линия.

Не исках да знам. Що за човек трябва да си да се обграждаш с цялата тази тайнственост? Кого подозираше Пач, че ще подслушва разговорите му? Архангелите ли?

— Да ти е хрумвало да почукаш? — попитах, а сърцето ми все още биеше като лудо. — Взех те за друг.

— Друг ли очакваше?

— Ами да! — Психопат, който ми изпраща анонимни есемеси и ми нарежда да стоя на разположение.

— Минава три часът — отбеляза Пач. — Когото и да чакаш, явно не е особено интересен, след като си заспала. — Той се усмихна. — Ти спиш. — Заяви го доволно. Може би дори с облекчение, сякаш нещо, което го е озадачавало, най-сетне се бе изяснило.

Примигнах. Спях ли? Какви ги дрънкаше? Чакай. Ама разбира се. Това обясняваше защо цветовете бяха изчезнали и виждах всичко в черно и бяло. Пач не беше в спалнята, а в съня ми.

Само че сънувах ли го, или той знаеше, че е тук? Един и същ сън ли сънувахме?

— За твое сведение, съм заспала, докато чаках… Скот.

— Представа нямах защо го казвам — просто устата ми не послуша разума.

— Скот — повтори той.

— Не започвай. Видях Марси да се качва джипа ти.

— Имаше нужда някой да я откара.

Вдигнах ръце на хълбоците си.

— Нужди имала значи.

— Не такива нужди — бавно поясни той.

— Да, бе, разбира се. Какъв цвят бяха бикините й? — Беше изпитание и се надявах той да се провали.

Пач не отговори, но погледът му ми показа, че не е издържал изпитанието.

Ядосано се запътих към леглото, грабнах възглавницата и го замерих с нея. Той отстъпи встрани и възглавницата се удари в стената.

— Ти ме излъга — отсякох. — Каза ми, че между теб и Марси няма нищо, но когато между двама души няма нищо, те не си разменят дрехите и не си влизат в колите посред нощ, облечени почти само с бельо! — Изведнъж си дадох сметка за собственото си облекло, по-точно за почти пълната му липса. Стоях на метри от Пач само по късо потниче и къси панталонки. Е, какво да се прави!

— Да си разменят дрехи ли?

— Беше сложила шапката ти!

— Прическата й не беше сполучлива.

Зяпнах.

— Това ли ти каза? И ти се върза?

— Не е толкова лоша, колкото я изкарваш.

Не можех да повярвам, че го казва.

— Не толкова лоша ли? — посочих окото си с пръст. — А това виждаш ли? Заради нея е! Какво изобщо търсиш тук? — попитах отново, вече направо бясна.

Пач се облегна на бюрото и скръсти ръце.

— Дойдох да проверя как си.

— Пак ще повторя, окото ми е насинено, но благодаря, че попита.

— Искаш ли лед?

— Искам да се махнеш от съня ми. — Взех още една възглавница от леглото и яростно я запокитих към него. Този път го улучих.

— Насинено око в „Девилс Хендбег“. Двете вървят ръка за ръка. — Той ми хвърли възглавницата обратно, сякаш за да подчертае думите си.

— Да не би да защитаваш Марси?

— Не се налага — поклати глава той. — Тя се справя и сама. Обаче ти…

— Вън — посочих му вратата.

Той не помръдна, затова се доближих до него и го блъснах с възглавницата.

— Казах да се махаш от съня ми, лъжлив и предателски…

Той измъкна възглавницата от ръцете ми и ме побутна заднишком, докато не се долепих до стената, а мотоциклетните му боти не застанаха точно до стъпалата ми. Поех си въздух, за да довърша изречението си и да го нарека с най-обидните думи, които знам, но Пач хвана ластика на панталонките и ме придърпа още по-наблизо. Очите му бяха течно черно, дишането — бавно и дълбоко. Останах така — между него и стената, — и сърцето ми затупка бързо, когато усетих тялото му и вдъхнах мириса му на кожа и мента. Вбесих се, понеже съпротивата ми започна да се топи.

Изведнъж, в плен единствено на желанието, стиснах ризата му с пръсти и го дръпнах към себе си. Толкова беше приятно отново да съм близо до него. Пач страшно ми липсваше, но до този момент не си давах сметка.

— Не ме карай да съжалявам — казах задъхано.

— Досега не си съжалявала. — Той ме целуна и аз откликнах толкова жадно, че сигурно устните щяха да ме болят после. Зарових пръсти в косата му и се вкопчих в него. Целувах го ненаситно, настървено. Всички объркани и сложни чувства, които изпитвах, откакто се бяхме разделили, отшумяха, когато се отдадох на безумната и непреодолима нужда да бъда с него.

Той плъзна ръце под горнището ми и умело обхвана кръста ми, за да ме придържа срещу себе си. Бях притисната в капан между тялото му и стената, борех се с копчетата на ризата му и кокалчетата на пръстите ми докосваха твърдите мускули под плата.