Кресчендо

— Не си опитвала, така че не знаеш. Насилието създава нужното настроение у мъжете.

— Какво настроение? Трябва ли да знам нещо?

Ви ме удостои със сияйна усмивка.

— Целувахме се. О, страшно хубаво беше. Започнахме бавно и нежно, а после Риксън наистина взе да се…

— Добре! — прекъснах я силно. И преди ли бях толкова остра, докато бях с Пач, а Ви си нямаше гадже? Дано не. — Сега накъде?

Тя се вля в потока на движението.

— Писна ми от учене. Нуждая се от малко вълнения в живота си, а това няма да стане, ако отново забода нос в учебника.

— Какво имаш предвид?

— Плажа Олд Орчард. В настроение съм за пясък и слънце. Пък и може да поосвежа малко тена си.

Звучеше идеално. На плажа имаше дълъг пристан навътре в морето и увеселителен парк на брега, фойерверки и танци по мръкнало. За съжаление обаче плажът трябваше да почака.

Размахах мобилния си.

— Вече имаме планове за довечера.

Ви се наклони настрани, за да прочете съобщението, и се начумери:

— Напомняне за партито на Марси? Наистина ли? Не знаех, че двете сте станали най-добри приятелки.

— Каза ми, че ако изпусна партито й, това ще е най-сигурният начин да проваля социалния си живот.

— Гадост. Ако изпусна партито й, това ще е най-сигурният начин да живея пълноценно. — Ви залепи гръб за седалката си и сковано стисна волана. — Какво изобщо цели? Защо те е поканила?

— В един екип сме по химия.

— Май адски бързо ще й простиш за насиненото око.

— Длъжна съм да се появя поне за половин час. Като нейна партньорка по химия — додадох.

— Значи причината да се замъкнем у Марси довечера е, че всяка сутрин седиш до нея по химия, така ли? — Ви ме изгледа като човек, който прекрасно знае, че го пързалят.

Усещах, че това е нескопосано извинение, но не чак колкото истината. Трябваше категорично да се уверя, че Пач е гадже на Марси. Когато преди две вечери докоснах белезите му и се оказах пренесена в спомените му, той сякаш се държеше резервирано с нея. До целувката дори беше лаконичен. Още не бях решила какво изпитва към нея. Но ако Пач беше продължил напред, и на мен щеше да ми е много по-лесно да го направя. Потвърждението за връзка между Пач и Марси щеше да ми помогне да го намразя. А аз исках да го мразя. За доброто и на двама ни.

— Тази работа ми намирисва на лъжа — отсече Ви. — Изобщо не е заради теб и Марси. А заради Пач и Марси. Искаш да разбереш какво се случва между тях.

Вдигнах ръце във въздуха!

— Добре де! Какво лошо има?

— Боже, наистина адски обичаш да се самонаказваш — поклати глава Ви.

— Реших, че може да надникнем в спалнята й. Да опитаме да намерим доказателство, че двамата са заедно.

— Например използвани презервативи?

Неочаквано закуската ми тръгна нагоре по хранопровода. Изобщо не се бях замисляла за това. Ами ако спяха заедно? Не, не ми се вярваше. Пач не би ми го причинил. Не и с Марси.

— Сетих се! — възкликна Ви. — Да откраднем дневника й.

— Онзи, дето разнася още от осми клас ли?

— Онзи, който щял да засрами дори „Нешънъл Инкуайърър“ — отвърна Ви някак необяснимо весела. — Ако има нещо между нея и Пач, ще бъде в дневника.

— Не съм сигурна.

— Хайде стига. Ще й го върнем, когато приключим. Нищо лошо няма да й направим.

— И как ще го върнем? Ще го подхвърлим на верандата и ще избягаме, така ли? Ще ни убие, ако разбере, че сме го взели.

— Ами да. Ще го хвърлим на верандата или пък ще го вземем по време на партито, ще го прочетем някъде и ще го върнем, преди да си тръгнем.

— Не ми се струва редно.

Не ми се искаше да крада дневника на Марси, но виждах, че Ви няма да се откаже лесно. Най-важното беше да я навия да дойде на партито с мен. Нямах достатъчно смелост да отида сама. Особено след като не можех да разчитам на нито един приятел. Затова казах:

— Нали ще ме вземеш довечера?

— Разчитай. Ей, искаш ли да подпалим спалнята й, преди да си тръгнем?

— Не. Не бива да разбира, че душим наоколо.

— Добре де, ама хич не си падам по деликатните работи.

Озърнах се с извити вежди:

— Сериозно?

* * *

Малко след девет двете с Марси се качвахме по склона към квартала на Марси. Социалната карта на Колдуотър се очертаваше с един простичък тест: пусни стъклено топче на която и да е улица в града. Ако топчето се търкулне надолу, значи си от висшето общество. Ако изобщо не се търкулне, значи си от средната класа. Ако изгубиш топчето в мъгла от изпарения, преди да имаш възможност да видиш накъде се търкаля… значи живееш в моя квартал. Горите тилилейски.

Ви подкара доджа нагоре по склона. Кварталът на Марси беше по-стар, с по-големи дървета, чиито клони се сключваха над улицата и не пропускаха лунната светлина. Къщите имаха професионално поддържани дворове и алеи за автомобили, извити в полукръг. Бяха в колониален стил от времето на Джордж, всяка къща беше бяла с черни капаци. Ви беше отворила прозорците на доджа и в далечината чувахме ритмичното бумтене на хип-хоп.

— Кой беше адресът? — попита Ви и се взря през предното стъкло. — Тези къщи са толкова далеч от пътя, че не мога да прочета номерата над гаражите.

— Бренчли Стрийт, 1220.