Кресчендо

Хванах го за ризата и го дръпнах вътре, после преместих колата няколко метра по-напред. Натиснах ръчната спирачка и излязох навън. Минах от страната на Скот и го измъкнах от колата за ръцете, като внимавах да не стъпя в изсипаното съдържание на стомаха му. Той преметна ръка през рамото ми и аз едва не се свлякох под тежестта му.

— Кой апартамент? — попитах.

— Трийсет и две. Най-горния етаж.

Естествено, че ще е на последния етаж. Защо да очаквам да ми бъде лесно?

Помъкнах Скот нагоре по стълбите, пристигнах горе задъхана и го вмъкнах пред вратата на апартамента му, където беше същински хаос от тела и оглушителен рап, който направо ми разтърси мозъка.

— Спалнята е отзад — промърмори Скот в ухото ми.

Задърпах го напред през блъсканицата, отворих вратата в дъното на коридора и го стоварих на долния матрак от леглото на два етажа. В съседния ъгъл имаше малко бюро, сгъваем кош за дрехи, стойка за китара и няколко гирички. Стените бяха бели и доста захабени, украсени оскъдно с плакат от „Кръстникът 4“ и емблемата на „Ню Ингланд Пейтриътс“.

— Моята стая — отбеляза Скот и се огледа. Потупа матрака до себе си. — Настанявай се удобно.

— Лека нощ, Скот.

Запътих се към вратата, а той каза:

— Ще ми донесеш ли нещо за пиене? Вода. Трябва да измия този вкус от устата си.

Нямах търпение да се махна от това място, но не можех да се отърся от растящото си състрадание към Скот. Ако си тръгнех сега, той сигурно щеше да се събуди на следващия ден в локва от собственото си повръщано. По-добре да го поизмия и да му дам малко ибупрофен.

Тясната подковообразна кухничка на апартамента беше отворена към превърналата се в танцова площадка дневна и след като се проврях между нагъчканите тела, запушили входа на кухнята, започнах да отварям и да затварям шкафовете, търсейки чаша. Намерих един стек бели пластмасови чаши над мивката, пуснах кранчето и напълних една. Тъкмо се обърнах да занеса водата на Скот, и сърцето ми подскочи. Пач стоеше на няколко метра от мен, облегнат на шкафовете до хладилника. Беше се отделил от навалицата и беше нахлупил ниско шапката си, с което показваше, че не иска да разговаря с никого. Поведението му издаваше нетърпение — току поглеждаше часовника си.

Понеже нямаше как да го избегна, освен да прескоча през плота направо в дневната — пък не бяхме ли достатъчно големи, за да се справим зряло със ситуацията, — навлажних устните си, които внезапно се оказаха пресъхнали, и се приближих до него.

— Забавляваш ли се?

Суровите черти на лицето му се смекчиха от усмивка.

— Сещам се най-малко за едно нещо, което бих предпочел пред това тук.

Ако това беше намек, щях да го пренебрегна. Качих се на плота и провесих крака надолу.

— Цяла нощ ли ще останеш?

— Ако трябва да остана през цялата нощ, по-добре веднага ме разстреляй.

— Нямам пистолет, съжалявам — разперих ръце.

Усмихна се като съвършеното въплъщение на лошо момче.

— Само това ли те спира?

— Ако те застрелям, няма да те убия — изтъкнах. — Един от недостатъците на безсмъртието.

Той кимна и под сянката на кепето му се прокрадна мрачна усмивка.

— Но би го направила, ако можеше, така ли?

Поколебах се, преди да отговоря.

— Не те мразя, Пач. Още не.

— Омраза може би не е достатъчно силна дума — предположи той. — Нещо по-дълбоко?

Усмихнах се, но едва-едва.

И двамата усещахме, че нищо добро няма да излезе от този разговор, особено тук, затова Пач спаси и двама ни, като кимна към тълпата отзад:

— Ами ти? Дълго ли ще останеш?

Скокнах от плота.

— Не. Ще занеса на Скот вода и вода за уста, ако намеря, и си тръгвам.

Той ме стисна за лакътя.

— Мен би застреляла, но смяташ да се погрижиш за махмурлука на Скот, така ли?

— Скот не ми разби сърцето.

Смълчахме се, после Пач каза тихо:

— Да вървим.

От начина, по който ме гледаше, разбрах точно какво има предвид. Искаше да избягам с него. Да се опълчим на архангелите. Да пренебрегнем факта, че те в крайна сметка ще намерят Пач.

Не можех да си помисля какво ще му сторят, без да се почувствам като в леден капан, замръзнала от страх, вледенена от ужас. Пач никога не ми беше описвал ада. Но знаеше. И фактът, че не ми казва, рисуваше много жива и много зловеща картина в съзнанието ми.

— Обещах да занеса на Скот чаша вода — казах, без да откъсвам поглед от дневната.

— Доста време прекарваш с този тип, когото бих нарекъл тъмна личност, а от моя гледна точка това е трудно завоювана титла.

— Трябва да си тъмна личност, за да разпознаеш друга тъмна личност.

— Радвам се, че си съхранила чувството си за хумор, обаче говоря сериозно. Внимавай.

Кимнах.

— Оценявам загрижеността ти, но знам какво правя. — Заобиколих Пач и се запровирах през клатушкащите се тела в дневната. Трябваше да се махна. Беше непосилно да стоя близо до него и да усещам дебелата и непроницаема ледената стена. Да знам, че и двамата искаме нещо, което не можем да имаме, макар да сме на една ръка разстояние.