Кресчендо

— Не вярвам, че ти и обаяние имате място в едно изречение.

— Никое момиче не може да устои на обаянието ми. Казвам ти, направо откачат. Ето основните моменти: пия по двайсет и четири часа седем дни в седмицата, не се задържам никъде на работа, не знам дори елементарна математика и по цял ден играя видеоигри и се мотая.

Отметнах глава назад и усетих как раменете ми се тресат от смях. Започвах да си мисля, че пияната версия на Скот ми допада много повече от трезвата. Кой да допусне, че Скот може да бъде самоироничен?

— Престани да се облизваш лакомо — закачливо вирна брадичка Скот. — Ще ми се замае главата.

Усмихнах му се лениво.

— Караш мустанг. Това са поне десет точки отгоре.

— Страхотно. Десет точки. Още двеста и ще попадна в червената зона.

— Ами престани да пиеш — предложих.

— Да престана ли? Животът ми е гаден и когато го съзнавам едва наполовина, а ако престана да пия и го възприема точно какъвто е, вероятно ще трябва да скоча от някой мост.

Замълчахме.

— Когато съм пиян, почти забравям кой съм — каза той и усмивката му малко помръкна. — Съзнавам, че още съм тук, но съвсем смътно. Приятно ми е така. — Надигна термоса, вперил поглед към тъмното море право напред.

— Да, и моят живот не е цветя и рози.

— Заради баща ти ли? — предположи той и изтри горната си устна с опакото на ръката си. — Ти не си виновна за това.

— От което ми става даже по-зле.

— Как така?

— Ако вината беше моя, това щеше да означава, че държа положението в ръце. Работата обаче е там, че ако държах положението в ръце, татко никога нямаше да умре. Щях да се погрижа за това.

— Логично — призна Скот.

Заръмя. Летен дъжд на големи и топли капки, които се сипеха навсякъде.

— Какво е това, по дяволите? — чух гласа на Марси малко по-нагоре по брега, близо до огъня. Огледах силуетите на хората, които започнаха да се надигат. Пач не беше сред тях.

— Всички към апартамента ми! — провикна се Скот и бързо скокна на крака. Залитна странично и едва успя да запази равновесие. — Дийкън Роуд номер седемдесет и две, апартамент трийсет и две. Отключено е. В хладилника има колкото искате бира. А, да, тази вечер мама е в Бънко!

Разнесоха се радостни възгласи, всички грабнаха обувките и другите си разхвърляни вещи и се запътиха към паркинга.

Скот ме побутна по бедрото с джапанката си:

— Да те закарам? Хайде, дори ще ти позволя да караш.

— Благодаря за предложението, но аз приключих. — Пач го нямаше. Той беше единствената причина да съм тук и сега внезапно се почувствах не само подведена, но и сякаш си бях изгубила напразно времето. Би трябвало да изпитвам облекчение, че Марси и Пач не са заедно, но всъщност ме изпълваше съжаление. И бях изтощена. Единствената ми мисъл беше да се пъхна в леглото и колкото може по-бързо да сложа край на този ден.

— Ако си ми приятелка, няма да ме оставиш да карам пиян — подмами ме Скот.

— Да не се мъчиш да разбудиш съвестта ми?

Той разклати ключовете пред лицето ми.

— Нима ще откажеш единствения по рода си шанс да караш мустанг?

Станах и изтупах пясъка от панталона си.

— Какво ще кажеш да ми продадеш мустанга за трийсет долара? Мога дори да ти платя в брой.

Той се засмя и преметна ръка през рамото ми.

— Пиян съм, ама не чак толкова, Грей.

Четиринадесета глава

Когато влязохме отново в пределите на Колдуотър, подкарах мустанга през града и поех по Бийч към Дийкън. Продължаваше ритмично да ръми. Пътят беше тесен и лъкатушещ, а от двете му страни растяха вечнозелени дървета. На следващия завой Скот ми посочи един комплекс с апартаменти в стил Кейп Код — с мънички балкончета и сиви керемиди. На малката тревна площ отпред имаше занемарено игрище за тенис. Цялото място се нуждаеше от пребоядисване.

Вкарах мустанга в паркинга.

— Благодаря, че ме докара — каза Скот и преметна ръка през облегалката на седалката ми. Очите му бяха изцъклени, усмивката му бе лениво извита на една страна.

— Ще успееш ли да влезеш? — попитах.

— Не искам да влизам — завалено отговори той. — Килимите миришат на кучешка пикня, а по тавана на банята има мухъл. Искам да остана тук навън, с теб.

Понеже си пиян.

— Трябва да се прибирам. Късно е, а днес още не съм се обаждала на мама. Ще откачи, ако не й звънна скоро. — Пресегнах се през него и отворих предната врата.

В това време той навъртя една моя къдрица около пръста си:

— Красота.

Освободих къдрицата.

— Няма да стане. Ти си пиян.

— Съвсем малко — ухили се той.

— Утре нищо няма да си спомняш.

— На плажа ми се стори, че помежду ни се появи някаква близост.

— Така беше. И толкова. Сериозно ти казвам. Ще те изритам. Прибирай се.

— Ами колата ми?

— Тази вечер ще я взема с мен и ще ти я върна утре следобед.

Скот въздъхна доволно и се отпусна още по-удобно на седалката.

— Искам да вляза вътре и да изсвиря едно соло с Джими Хендрикс. Ще кажеш ли на всички, че партито свърши?

Завъртях отчаяно очи:

— Но ти току-що покани шейсет човека. Няма да отида да им съобщя, че купонът се отменя.

Скот се наведе извън колата и повърна.

Ужас.