Кресчендо

— В спалнята ми. — Не можех да обясня на Ви, че ме е целунал в съня ми. Но точно така беше станало. Мястото нямаше значение. Както и нежеланието ми изобщо да си помисля какво означава фактът, че Пач е способен да влиза в сънищата ми.

— Пуснала си го да влезе?

— Не точно, но той си влезе.

— Добре — каза Ви и съдейки по вида й, явно се мъчеше да реши как да реагира на абсолютната ми глупост. — Ето какво ще направим. Ще си дадем кървава клетва. Не ме гледай така, сериозно говоря. Ако скрепим клетвата с кръв, ще трябва да я спазваш, иначе ще се случи нещо много лошо — например плъхове ще ти изгризат краката, докато спиш. И когато се събудиш, ще са останали само окървавени чуканчета. Имаш ли джобно ножче? Ще намерим ножче, ще си порежем дланите и ще ги притиснем една към друга. Ще се закълнеш никога повече да не оставаш насаме с Пач. Ако се изкушиш, ще има на какво да се опреш.

Зачудих се дали изобщо да й казвам, че невинаги мога да избирам дали да оставам насаме с Пач. Той беше като пара, промъкваше се навсякъде. Ако искаше да остане насаме с мен, просто щеше да го направи. И макар да не ми беше приятно да го призная, аз невинаги имах против.

— Нужно ми е нещо малко по-ефикасно от кървава клетва — казах.

— Миличка, стегни се. Работата е сериозна. Дано да вярваш в това, понеже аз вярвам. Ще отида да намеря ножче — заяви тя и стана.

Дръпнах я да седне.

— Взех дневника на Марси.

— К-какво? — заекна Ви.

— Взех го, но не съм го чела.

— И защо научавам за това чак сега? Какво толкова чакаш, ами не отвориш това съкровище? Да зарежем Риксън — хайде да се прибираме и да го прочетем! Нали знаеш, че Марси е писала вътре за Пач?

— Знам.

— Тогава защо отлагаме? Да не би да се страхуваш какво ще научиш? Защото ако е така, може аз да го прочета първа, да отсея неприятните неща и да ти дам готови отговори.

— Ако го прочета, може би никога вече няма да проговоря на Пач.

— Ама това е прекрасно!

Метнах й кос поглед.

— Не знаеш дали го искам.

— О, миличка. Не си го причинявай. Направо ме убиваш. Прочети тъпия дневник и приключвай с тази история. Има и други момчета. Знаеш го. Мъже колкото искаш.

— Знам — казах, но ми звучеше като евтина лъжа. Не бях имала друго гадже преди Пач. Откъде да съм сигурна, че ще имам след него? — Няма да прочета дневника. Ще го върна на Марси. Двете водим тази нелепа война от години и на мен вече ми дойде до гуша. Искам да продължа напред.

Ви зяпна и продължи да бърбори възбудено:

— Не може ли това с продължаването напред да почака, докато прочетем дневника? Или поне да ми дадеш да надникна набързо? Пет минути, не ми трябва повече.

— Реших да постъпя правилно.

Ви въздъхна на свой ред.

— Няма да отстъпиш, нали?

— Няма.

Нечия сянка падна над хавлиите ни.

— Нещо против да се присъединя към вас, прекрасни дами?

Вдигнахме очи и съзряхме Риксън по гащета и потник, преметнал хавлия през рамо. Имаше жилесто тяло, което изглеждаше удивително здраво и издръжливо, орлов нос и чорлава мастиленочерна коса, която падаше върху челото му. На лявото му рамо бяха татуирани чифт черни ангелски криле и в съчетание с доста понаболата му черна брада му придаваха вид на наемник на мафията. Очарователен, палав и голяма беля.

— Ти успя да дойдеш! — възкликна Ви и усмивката озари цялото й лице.

Риксън се стовари върху пясъка до нас, облегна се на лакът и подпря брадичката с юмрука си.

— Какво пропуснах?

— Ви иска да положим скрепена с кръв клетва — обясних му.

Той изви едната си вежда.

— Звучи сериозно.

— Тя смята, че така ще държа Пач извън живота си.

Риксън отметна глава назад и се разсмя.

— Желая ти късмет в това начинание.

— Ей, скрепените с кръв клетви са сериозна работа.

Риксън положи свойски ръка върху бедрото й и й се усмихна нежно, а аз усетих как ме пробожда завист. Преди седмици и Пач щеше да ме докосне така. По ирония на съдбата преди седмици Ви сигурно се бе чувствала точно по същия начин, когато се мотаеше с мен и с Пач. Съзнанието за това би трябвало само да засили завистта ми, ако болката не беше толкова дълбока. В отговор на жеста на Риксън Ви се наведе и го целуна по устните. Аз отместих поглед, но с това завистта, която висеше като камък в гърлото ми, не намаля.

Риксън се прокашля:

— Да отида ли да купя кола? — попита той, когато забеляза, че се чувствам неудобно.

— Аз ще отида — надигна се Ви и изтупа дупето си от пясъка. — Според мен Нора иска да поговорите, Риксън. Бих останала, но не съм голям фен на темата на разговора ви.

— Ама… — подех неловко, понеже не бях сигурна какво точно намеква Ви, но усещах, че няма да ми хареса.

Риксън ми се усмихна очаквателно.

— Пач — поясни Ви, но с това напрежението се увеличи десетократно. Тя обаче триумфално се изнесе.

Риксън потърка брадичка.

— Искаш да поговорим за Пач ли?

— Всъщност не, но знаеш каква е Ви. Винаги съумява да влоши и бездруго неловкото положение — промърморих под носа си.

Риксън се засмя.

— Добре, че не се засрамвам лесно.

— Иска ми се да можех да кажа същото сега.

— Как вървят нещата? — попита той в опит да разчупи леда.

— С Пач или по принцип?

— И двете.