Кресчендо

— И по-добре е било. — Съзнавах, че има голяма вероятност Риксън да предаде на Пач всичко, което кажех, затова побързах да добавя: — Вече си стъпвам на краката. Може ли да ти задам личен въпрос? Свързано е с Пач, но ако ти е неудобно да отговориш, изобщо няма да се разсърдя.

— Давай.

— Той още ли е моят ангел пазител? Преди известно време се скарахме и аз му казах, че вече не искам да бъде, но не съм сигурна какво е положението. Престанал ли е да ми бъде ангел пазител, понеже аз поисках?

— Все още е отговорен за теб.

— Защо не е край мен?

Очите на Риксън проблеснаха:

— Ти скъса с него, забрави ли? Неловко му е. Повечето мъже не обичат да се навъртат около бившите си гаджета, освен ако не се налага. Пък и знам, че архангелите му дишат във врата. Той полага огромни усилия да запази отношенията ви строго професионални.

— Значи все още ме закриля?

— Разбира се. Но зад кулисите.

— Кой определи той да закриля мен?

— Архангелите — сви рамене Риксън.

— Има ли начин да им съобщя, че искам друг ангел пазител? Не се получава добре, откакто скъсахме. — Не се получава ли? Направо се разкъсвах вътрешно. Всички тези мимолетни срещи, когато се виждах с него, но не можех да го имам, бяха съкрушителни.

Риксън прокара палец по устната си.

— Мога да ти кажа какво знам, но има вероятност информацията ми да е стара. От доста време не съм в играта. Интересното е — готова ли си да го чуеш, — че трябва да положиш кървава клетва.

— Шегуваш ли се?

— Порязваш си дланта и оставяш няколко капки да капнат в пръстта. Не на килим или на цимент — в пръстта. Така признаваш пред небето, че не се боиш да пролееш собствената си кръв. Човек е направен от пръст и при пръстта се връща. С клетвата се отказваш от правото си да имаш ангел пазител и приемаш живота си — без помощта на небето. Имай предвид, че не ти го препоръчвам. Определили са ти ангел пазител съвсем основателно. Някой горе смята, че си в опасност. Говоря ти инстинктивно, но не се съмнявам, че тук не става дума само за налудничаво предчувствие.

Това не беше новост за мен — усещах, че нещо тъмно настъпва към моя свят и се опитва да го засенчи. Вероятно привидението, скрито зад често явяващия се дух на баща ми. Хрумна ми нещо.

— Ами ако онзи, който ме преследва, е и моят ангел пазител? — попитах бавно.

Риксън се изсмя:

— Пач? — Явно според него нямаше и най-малка вероятност за такова нещо. Нищо изненадващо. Риксън беше преживял какво ли не заедно с Пач. Дори Пач да беше виновен, Риксън щеше да застане на негова страна. Сляпата преданост над всичко.

— Ако той се опитваше да ми навреди, някой щеше ли да узнае? — попитах. — Архангелите? Ангелите на смъртта? Дабрия знаеше кога хората са на прага на смъртта. Възможно ли е друг ангел на смъртта да възпре Пач, преди да е станало твърде късно?

— Ако се съмняваш в Пач, грешиш. — Тонът му беше хладен. — Познавам го по-добре от теб. Той гледа сериозно на дълга си да те пази.

Но ако Пач искаше да ме убие, беше измислил идеалния начин да го направи, нали? Беше моят ангел пазител. Негов дълг беше да ме закриля. Никой не би го заподозрял…

Той обаче вече бе имал шанс да ме убие. И не се бе възползвал от него. Беше пожертвал онова, което искаше най-силно — човешкото тяло, — за да спаси живота ми. Не би го направил, ако искаше смъртта ми.

Нали?

Отърсих се от подозренията си. Риксън имаше право. На този етап беше нелепо да подозирам Пач.

— Той щастлив ли е с Марси?

Прехапах си езика. Изобщо не възнамерявах да задавам този въпрос. Беше ми се изплъзнал неволно. По бузите ми плъзна червенина.

Риксън ме наблюдаваше замислено.

— Пач е най-близкият ми човек, обичам го като брат, но той не е за теб. Знам го, той го знае, а дълбоко в себе си и ти го знаеш. Може би няма да ти е приятно да го чуеш, но двамата с Марси си приличат. От едно тесто са. Пач има право да се позабавлява. И може да го направи — Марси не го обича. Отношението й към него няма да привлече вниманието на архангелите.

Помълчахме и аз се опитах да натикам чувствата си някъде надълбоко. С други думи, бях привлякла вниманието на архангелите. Чувствата ми към Пач ни бяха издали. Не нещо, което Пач е казал или направил. Аз бях виновна. Според обяснението на Риксън Пач никога не ме беше обичал. Никога не бе споделял чувствата ми. Не желаех да го приема. Искаше ми се Пач да ме е обичал толкова силно, колкото аз обичах него. Не ми се искаше да повярвам, че за него не съм била нищо повече от забавление, от начин да си прекарва приятно времето.

Имаше още един въпрос, който отчаяно копнеех да задам на Риксън. Ако двамата с Пач все още бяхме в добри отношения, щях да го попитам, но вече не беше уместно. Риксън обаче беше не по-малко обигран от Пач. Той знаеше неща, които другите хора не знаеха — особено що се отнася до паднали ангели и нефилими, — а ако не знаеше нещо, щеше да го научи. В момента най-голямата ми надежда да открия Черната ръка, беше Риксън.

Облизах устни и реших да задам въпроса, пък каквото ще да става.

— Чувал ли си за Черната ръка?

Риксън се сепна. Вгледа се в мен мълчаливо, преди лицето му да грейне развеселено.