Невидимият пазител

Виктор продължаваше да се бръсне по традиционния начин — с калъп сапун, четка и бръснарско ножче. Мислеше, че би било чудесно да използва истински бръснач, както бяха правили баща му и дядо му, но бе опитал веднъж и това определено не беше за него. При всички случаи, с ножчето успяваше да се избръсне бързо, а от крема кожата му придобиваше аромат, който Флора обожаваше. Погледна се в огледалото и се усмихна на леко смешното си, покрито с пяна лице. Флора. Щом тя така искаше, значи, така щеше да бъде. Животът му се бе преобърнал от мига, в който съумя да приеме, че не иска да се откаже от нея, че Флора, с нейния силен характер и желанието й да контролира всичко, бе жената, която му прилягаше най-добре, и сега ценеше високо именно това, което преди време бе мразил в нея — прекаления й контрол, авторитарния й характер и властта над всичките му действия.

Бе пропилял най-хубавите години от живота си под упойващото въздействие на алкохола, което сега смяташе за почти сатанинско, но тогава приемаше като единствено спасение, като единствен изход да избяга от инстинктите, които се бунтуваха срещу вечния тормоз на Флора. Тогава не успя да проумее, че тя бе единствената, която можеше да го обича, единствената, която той можеше да обича, и единствената, чиито желания искаше да изпълнява. Когато се замислеше, си даваше сметка, че бе започнал да пие така, за да я накаже, за да избяга и същевременно да й достави удоволствие, защото алкохолът му позволяваше да свикне с желязната й дисциплина, замъглявайки сетивата му и превръщайки го в съпруга, когото тя желаеше.

Докато един ден не изгуби контрол над мярката, над точната формула, с която животът можеше да бъде поносим под нейния контрол. Каква ирония, че именно това, което бе помогнало бракът му да просъществува през годините, бе станало причината, която тя изтъкна, за да го остави. През първата година след раздялата бе водил жестока битка с пристрастеността си, която в началните месеци го доведе до дъното, до място, което едва помнеше, защото спомените му бяха неясни и размити като стара черно-бяла лента, изгорена от целулозния нитрат. Една сутрин, след като няколко дни не бе излизал от къщи, отдаден на порока и самосъжалението, се бе събудил проснат на пода, полузадавен в собственото си повърнато и бе усетил празнина и студ, както никога преди.

Едва тогава, когато осъзна, че е на път да изгуби единственото важно нещо, което имаше в живота си, започна промяната.

Флора не искаше да се развеждат, макар във всеки друг смисъл да бяха разделени, дистанцирани като непознати и чужди един на друг, и не защото той бе искал така. Решението беше на Флора, която приложи новите правила в отношенията им, без да се допитва до неговото мнение, макар че, честно казано, той си признаваше, че в онзи период не бе способен да вземе някакво решение, различно от това, да продължи да пие. Но никога, дори и в най-лошия ден от многото си алкохолни дупки, не бе искал да се разделя с нея.

Сега нещата помежду им явно се променяха — усилията, дните, в които не бе близвал алкохол, спретнатият му вид и непрекъснатото му внимание към нея, изглежда, най-сетне даваха плодове. В продължение на месеци я бе посещавал ежедневно в работата и всеки божи ден я бе канил да излязат заедно на вечеря, на разходка, на църква или да я придружи в някоя от нейните командировки. И тя бе отказвала до тази седмица, в която, след като й занесе букета рози по случай тяхната годишнина, явно бе омекнала и отново прие неговата компания.

Бе готов да даде всичко, да направи всичко, чувстваше, че може да изпълни всякакво условие, за да се върне при нея. Да остави алкохола, се бе оказало най-важното решение в живота му — отначало мислеше, че всеки изминал ден без пиене ще е мъчение, на което ще го подлага ужасната реалност, надвиснала над него. Но в последните месеци откри, че в самата му решимост да спре да пие се криеше невероятната сила, която сега го поддържаше всеки ден. Намираше в контрола над себе си свобода и непокорна сила, каквито бе изпитвал единствено в младостта си, когато все още бе такъв, какъвто искаше да бъде. Отиде до гардероба, взе ризата, която тя толкова харесваше, и след като я огледа грижливо, реши, че е леко смачкана от висенето и че има нужда от една ютия. Слезе по стълбите, подсвирквайки си.