Невидимият пазител

— Е — отвърна Виктор поласкан, — опасявам се, че има по-общо с монтьорството, с цялата му мръсотия, отколкото с фината реставраторска работа, особено в първия етап, когато ги купувам. Този „Лубе“, с който дойдох днес, го откупих от един фермер от Бермео, който го бе държал повече от трийсет години в един обор. Уверявам те, че върху него бяха срали всякакви гадини.

— Виктор — смъмри го Флора.

Останалите се разсмяха, а Джеймс го подкани да продължи.

— Но предполагам, че щом го закараш у вас, му махаш боята, шлайфаш го и този етап сигурно е голям кеф.

— Да, така е, но това е почти най-лесното. Най-много време ми отнема да издирвам частите, които липсват, да заменям онези, които са неспасяеми, и най-вече да възстановявам части, които вече не може да се открият — понякога се е налагало да ги изработвам собственоръчно.

— Кое ти е най-трудно? — попита Амая, за да окуражи зет си.

Виктор се замисли за момент. Междувременно Флора въздъхна, демонстрирайки досада, която явно никой друг от масата не изпитваше.

— Една от най-трудоемките фази от работата несъмнено е възстановяването на резервоарите за гориво. Често се случва да е останал бензин вътре, а с годините вътрешността им ръждясва, защото преди не са били от неръждаема стомана както сега, а от ламарина, покрита с патина, която се изтрива с времето, така че при ръждясването се отделят малки люспи метал и се разпръскват из целия резервоар. Вече не съществуват такъв тип резервоари, така че трябва да проявиш чудеса от храброст, за да ги почистиш и поправиш отвътре.

Флора се изправи и започна да събира чиниите.

— Недей, лельо, остави на мен — каза тя, слагайки ръка на рамото на Енграси. — И без това разговорът не ме интересува, така че ще донеса десерта.

— Сестра ви ни е приготвила един от прекрасните си десерти — каза леля им, докато Флора отиваше в кухнята, правейки знак на Рос, която бе станала, отново да седне.

Виктор внезапно се бе умълчал, гледайки празната си чаша, сякаш в нея бе отговорът на всички изисквания на света. Флора се върна, носейки поднос, покрит с тънка хартия. Подреди чиниите и приборите и тържествено отви десерта. Дузина мазни сладки разпръснаха тежкия си сладък аромат. Вълна от възхитени възклицания се разнесе сред присъстващите, докато Амая прикриваше устата си с ръка и гледаше стъписано сестра си, която се усмихваше доволно.

— Чанчигори, обожавам ги! — възкликна Джеймс, грабвайки една.

Възмутена и изумена, Амая се бореше с желанието да сграбчи сестра си за косата и да я накара да изгълта сладките една по една. Наведе поглед и остана мълчаливо на място, опитвайки се да потисне яростта, която усещаше в себе си. Слушаше как Флора чурулика самонадеяно и почти усещаше жестокия й преценяващ поглед, с който я наблюдаваше развеселено по онзи, някогашния, вдъхващ й страх начин. Все едно я гледаше майка й.

— Няма ли да хапнеш, Амая? — попита Флора гальовно.

— Не, нямам апетит.

— Защо така? — подигра й се Флора. — Не ме обиждай, хапни малко — добави тя и сложи едно чанчигори в чинията й.

Амая го погледна и не успя да пропъди мисълта за телата на момичетата, от които се разнасяше мазният му мирис.

— Ще трябва да ме извиниш, Флора. В последно време има неща, от които стомахът ми се обръща — каза тя, гледайки я втренчено.

— Може пък да си бременна — продължи с подигравките Флора, — леля ми каза, че правите опити.

— За бога, Флора — възропта леля й. — Съжалявам, Амая, просто споменах — каза тя и сложи ръка върху нейната.

— Няма нищо, лельо — отвърна Амая.

— Не бъди жестока, Флора, Амая се сблъска с много неприятни събития през последните дни — намеси се Виктор. — Работата й е много тежка, не се учудвам, че не може да се храни.

Амая забеляза как го гледа Флора. Изумено, може би защото веднъж се бе осмелил да не се съгласи с нея на публично място.

— Четох, че сте арестували бащата на Йоана — каза меко Виктор. — Надявам се най-сетне престъпленията да спрат.

— Би било добре — съгласи се Амая. — Но за съжаление, въпреки че имаме доказателства, че той е убил дъщеря си, сме сигурни и че не е извършил другите престъпления.

— При всички случаи се радвам, че сте заловили този негодник. Познавам жена му, познавах и момичето по физиономия и трябва да си истинско чудовище, за да нараниш такова мило същество като нея. Този тип е мръсник, надявам се в затвора да си получи заслуженото — каза Виктор, давайки воля на рядко срещан у него афект.

— Мръсник, казваш? — подскочи Флора. — А те какви са? Защото на практика хлапачките си го търсят.

— Но какво говориш? — сряза я Рос възмутено, обръщайки се директно към нея за първи път по време на обяда.

— Какво говоря ли? Казвам само, че тези момичета са едни никаквици. Втръснало ми е да гледам как се обличат, как говорят и как се държат. Като проститутки. Срам ме е да гледам как преследват момчетата. Заклевам се, че понякога, когато мина през центъра и ги видя да се натискат с тях като кучки, не се учудвам, че накрая свършват така.

— Флора, говориш страшни неща. Наистина ли оправдаваш това, че някой убива момичета? — скара й се леля й.