Невидимият пазител

— Госпожо инспектор, с Раул сме посветили живота си на науката, имаме сериозна кариера с изследователска стипендия и главната цел на нашата работа е била, е и винаги ще бъде опазването на природата и на едрите бозайници в частност. Това, което е на този запис, не е мечка, не мисля, че изобщо е някакъв вид животно. Смятам, както и съпругът ми, че става дума за басахаун. И смятам още, че фактът, че камерите са го записали, не е плод на случайност или невнимание от страна на това същество, както вие го наричате, а се дължи на желанието му да ви се покаже, да ни се покаже, за да стигне до вас. Бъдете спокойна, нито Раул, нито аз имаме намерение да разгласяваме това откритие. Това сигурно би провалило нашите кариери, би поставило достоверността на съществото под въпрос, защото съм сигурна, че дори да сложат камери на всяко дърво, пак няма да уловят образа му. И което е по-лошо — тълпи от маниаци ще плъзнат из планината да търсят басахауна.

— Изтрихме оригиналната лента и имаме само това копие — каза доктор Гонсалес, отваряйки отделението за дискове на лаптопа и подавайки на Амая едно DVD със записа.

Тя го пое внимателно.

— Благодаря — отговори, — много благодаря.

Остана седнала до леглото, с диска, проблясващ с цветовете на дъгата в ръцете й, без да знае какво да прави.

— Има и още нещо — каза докторката, прекъсвайки мислите й и изваждайки я изведнъж от вглъбението.

Амая се изправи и взе една от кафявите папки, които докторката й подаваше. Отгърна корицата и видя, че вътре имаше копие от анализа на брашното.

— Помните ли, че ви казах, че ще направя още няколко изследвания на пробите, които ми дадохте?

Амая кимна.

— Направих на всяка една структурен спектрографски анализ. Това е тест, който не извършихме в началото, защото целта ни беше да ги сравним, за да потърсим съвпадения — затова използвахме уреда за високоефективна течна хроматография. Но след като не получихме резултати, реших да направя и това изследване, при което се получава пълно раздробяване на състава чрез изолиране и извеждане на всеки елемент, формиращ пробите. Следите ли ми мисълта?

Амая кимна очаквателно.

— Както ви казах, този толкова подробен анализ нямаше да ни бъде от особена полза в началото, когато просто се опитвахме да открием съвпадения.

Амая започна да губи търпение, но запази мълчание.

— Отново анализирах всяка проба и при една от тях установих частично съвпадение при много от елементите й.

— Какво означава това?

— Означава, че елементите на пробата от сладката са присъствали в единия вид брашно, но в комбинация с други, които не открихме в него.

— И как може да се обясни това?

— Много просто — с това, че пробата, която вие ми донесохте, е съдържала два вида брашно. Това на сладката и още едно.

— И това може да се е получило, защото…?

— Защото в същия съд, където е било брашното, с което е изработена сладката, впоследствие са изсипали друг вид брашно, без да се уверят, че преди това са отстранили остатъците от предишното. Защото въпреки че брашното не съвпада и количествата, в които се открива, са минимални и на практика незначителни, това не означава, че то не е там. Хроматографът улавя всичко.

Амая започна да прехвърля листовете с графиките. Цветните колони се сливаха, рисувайки причудливи форми.

— Коя е? — попита тя нетърпеливо.

Докторката застана до нея, взе доклада и внимателно го разлисти.

— Тази, С11.

Амая я погледна невярващо. Отпусна се на леглото, взирайки се в идеално симетричната графика. Проба номер 11. „С“ от Саласар.

Когато излезе от хотела, отново валеше. Поколеба се дали да не изтича до колата, но психичното й състояние и скоростта, с която мислите течаха в ума й, я накараха да поеме бавно през паркинга, оставяйки дъжда да мокри косата и дрехите й, като акт на своеобразно кръщение. Надяваше се водата да отмие объркването и смущението, бушуващи в нея. Когато стигна до колата, вниманието й бе привлечено от един силует, който също като нея стоеше неподвижно под дъжда. Сребристите отблясъци на мотора и кожените дрехи не можеха да се сбъркат.

Тя се приближи.

— Виктор? Какво правиш тук? — попита Амая.

Зет й я погледна, смазан от болка. Въпреки дъжда Амая успя да види сълзите, които бликаха от зачервените му очи.

Тя погледна към вътрешността на ресторанта и видя сестра си. Флора се заливаше от смях на нещо, което й казваше Фермин Монтес. Той се наведе към нея и тя го целуна по устните. Флора се усмихваше.

— Защо? — повтори Виктор, напълно съкрушен.

— Защото е мръсница — каза Амая, без да откъсва очи от витрината. — И кучка.

Виктор се разхлипа сърцераздирателно, сякаш думите на балдъзата му бяха отворили непреодолима пропаст под краката му.

— Вчера прекарахме следобеда заедно, а тази сутрин ми се обади, за да дойда на обяд у вас. Мислех, че нещата между нас се подобряват, а сега ми причинява това. Аз бих направил всичко за нея. Всичко. За да е доволна от мен. Защо, Амая? Какво цели?

— Да наранява, Виктор, да наранява, защото е лош човек. Като мама. Една манипулативна и безсърдечна вещица.