Невидимият пазител

Експертът от Уеска и неговата асистентка бяха облечени с крещящи оранжеви гащеризони и носеха сребристи куфарчета, подобни на онези на съдебните лекари. Когато се качиха при тях, двамата изучаваха вглъбено ствола на един бук.

— Госпожо инспектор, приятно ни е — обади се мъжът, протягайки ръка. — Раул Гонсалес и Надя Такченко. Ако се питате защо сме с тези дрехи, веднага отговарям, че е заради бракониерите. Нищо не привлича повече тази паплач от слуха, че в района се е появила мечка, никнат изпод всеки камък, не се шегувам. Типичните мъжаги, тръгнали на лов за мечка, но толкова треперят да не станат тяхна плячка, че гърмят по всичко, което се движи… Не за първи път стрелят по нас, бъркайки ни с мечки, оттам и оранжевият гащеризон — вижда се от два километра, в горите в Русия всички ходят с такива.

— И какво ще кажете? Имаме ли мечка? — попита Амая.

— Госпожо инспектор, с доктор Такченко смятаме, че би било твърде прибързано както да заявим, така и да отречем подобно нещо.

— Но поне можете да ми кажете дали сте открили някаква диря, някаква следа…

— Бихме казали, че да, определено открихме данни, издаващи присъствието на едри животни, но нищо категорично. Все пак току-що дойдохме, едва имахме време да огледаме района, а и вече е почти тъмно — каза той, поглеждайки към небето.

— Утре сутрин се хващаме за работата, нали така се казва? — попита докторката на развален испански. — Пробата, която ни изпратихте, наистина принадлежи на едър бозайник. Би било много интересно да разполагаме и с втората проба.

Амая предпочете да не споменава факта, че е открита върху труп.

— Утре ще я имате — каза Йонан.

— Нищо повече ли не можете да ми кажете? — настоя Амая.

— Вижте, госпожо инспектор, преди всичко трябва да знаете, че мечките далеч не изобилстват в района. Няма данни да са слизали в долината на Бастан от 1700 година, откогато датират последните свидетелства. Все още има регистри, в които е записано възнаграждението, платено на ловците, убили последните мечки в долината. И оттогава нищо, няма официални данни да са слизали толкова ниско, макар винаги да е имало слухове сред местните хора. Не ме разбирайте погрешно, това място е прекрасно, но мечките не обичат компания, никаква, дори на себеподобните си. Още по-малко човешка. Би било много странно човек случайно да се сблъска с мечка, тя би го усетила от километри и би се отдалечила от него, без да пресече пътя му…

— Ами ако по някаква случайност мечка е стигнала до долината, да речем, следвайки дирите на някоя женска? Доколкото знам, по тази причина са способни да изминат стотици километри. Ами ако например е била привлечена от нещо по-специално?

— Ако говорите за труп, е малко вероятно, мечките не са лешоядни. Ако дивечът е оскъден, събират лишеи, плодове, мед, крехки кълнове, почти всичко друго, но не и мърша.

— Нямах предвид труп, а термично обработена храна… Не мога да бъда по-конкретна, съжалявам…

— Мечките много харесват човешка храна. Всъщност точно това, че са опитвали такава, ги кара да се доближават до населени места, да ровят в кофите за боклук и да спират да ловуват, подмамени от новите вкусове.

— Тоест би могло мечка да е толкова привлечена от миризмата, че да се доближи до труп, ако той мирише на човешка храна?

— Да, ако допуснем, че мечката е дошла в Бастан, нещо малко вероятно.

— Освен ако пак не сте объркали мечката с куче — засмя се доктор Такченко.

Мъжът отмести поглед към горските, които чакаха няколко крачки по-назад.

— Доктор Такченко говори за предполагаемия труп на мечка, открит през август 2008 година много близо до тук, който след аутопсията се оказа на голямо куче. Властите вдигнаха много шум за нищо.

— Помня тази история, писаха във вестниците, но в този случай вие твърдите, че става дума за косми от мечка, нали?

— Разбира се, космите, които ни изпратихте, принадлежат на мечка, макар че… не, за момента не мога да кажа друго. Ще останем тук няколко дни, ще проучим района, откъдето са взети пробите, и ще разположим камери на стратегически места, за да се опитаме да я заснемем, ако изобщо е наоколо.

След което взеха куфарчетата и поеха надолу по пътеката, по която бяха дошли. Амая избърза няколко метра, крачейки между дърветата, в опит да открие следите, които така бяха заинтригували експертите. Почти усети зад гърба си враждебното присъствие на горските.

— А вие какво можете да ми кажете? Забелязали ли сте нещо необичайно в района? Нещо, което да ви е направило впечатление? — попита тя, обръщайки се, за да не пропусне техните реакции.

Двамата мъже се спогледаха, преди да отговорят.

— Имате предвид дали сме виждали мечка? — попита по-ниският иронично.

Амая го погледна, сякаш чак сега бе забелязала присъствието му и се двоуми как да го определи. Приближи се към него, докато не застана толкова близко, че можеше да помирише афтършейва му. Видя, че под яката, цвят каки, на униформата му се подава тениска с надпис „Осасуна“.