Невидимият пазител

— Имам предвид, господин… Гория беше, нали? Дали сте забелязали каквото и да е, заслужаващо да бъде споменато. Увеличение или спад на популацията на елени, глигани, зайци и лисици; нападения над добитък; необичайни за района животни; бракониери, подозрителни туристи; разкази на ловци, пастири, пияници; свидетелства за извънземни или присъствие на динозаври… Каквото и да е… И разбира се, мечки.

По врата на мъжа плъзна червенина, която постепенно стигна до челото му. Амая почти можеше да види как по опънатата кожа на лицето му избиват ситни капки пот, но въпреки това остана още няколко секунди до него. После отстъпи крачка назад, без да го изпуска от поглед, и зачака. Гория отново погледна към своя колега, търсейки помощ, която така и не получи.

— Погледнете ме, Гория.

— Не сме забелязали нищо извънредно — намеси се Флорес. — Гората има собствен пулс и равновесието изглежда непокътнато, смятам, че е малко вероятно мечка да е слязла дотук в долината. Не съм експерт по едри бозайници, но съм съгласен с ловците на духове. От петнайсет години съм в тези гори и ви уверявам, че съм виждал много неща, някои от тях доста странни и необичайни, както казвате вие, включително трупа на кучето, който се появи в Обидеа и който еколозите взеха за мечка. Нещо, на което ние не повярвахме — Гория поклати отрицателно глава, — но в тяхна защита ще кажа, че това бе най-огромното куче на света, при това силно разложено и издуто. Пожарникарят, който свали трупа от билото, където го откриха, не можа да си оправи стомаха цял месец.

— Нали чухте експерта, има вероятност да е бил млад мъжки, който се е отклонил по дирите на някоя женска…

Флорес откъсна листо от един храст и започна да го сгъва симетрично, докато обмисляше какво да отговори.

— Не и толкова ниско. Ако говорим за Пиренеите — разбира се, понеже макар големите специалисти по едри бозайници да се мислят за много умни, е възможно да има и други мечки освен онези, които твърдят, че контролират. Но не и тук, не и толкова ниско.

— А как си обяснявате, че са се появили косми, които несъмнено са от мечка?

— Ако предварителния анализ са го правили еколозите, може да се окажат и люспи от динозавър, докато не открият, че е кожа от гущер. Така че не вярвам. Не сме виждали следи, трупове на животни, нито леговища, нито екскременти, нищо, и не смятам, че ловците на духове ще открият нещо, което сме пропуснали. Въпреки космите, тук мечки няма, просто няма. Може би има друго, но не и мечка — завърши той, докато внимателно разгъваше листото, което преди малко бе сгънал и на което се бяха отбелязали тъмни следи от сок.

— Имате предвид друго животно? Едро животно?

— Не точно — отвърна той.

— Има предвид басахаун — обади се Гория.

Амая сложи ръце на кръста и се обърна към Йонан.

— А, басахаун, как не се бяхме сетили по-рано. Виждам, че от толкова работа ви остава време и за четене на вестници.

— И за гледане на телевизия — добави Гория.

— И там ли?

Амая погледна отчаяно Йонан.

— Да, вчера имаше кратък репортаж в „Испания днес“, много скоро тук ще гъмжи от журналисти — потвърди той.

— Боже, това е абсурдно. Басахаун. И какво, да не би да сте го виждали?

— Той да — каза Гория.

Не й убягна мрачният поглед, който Флорес хвърли на колегата си, докато клатеше отрицателно глава.

— Чакайте да уточним, нали казвате, че сте видели басахаун?

— Аз нищо не съм казвал — измърмори Флорес.

— По дяволите, Флорес, какво толкова, много хора го знаят, а и е записано в доклада за инцидента. Все някой ще й каже и по-добре да си ти.

— Слушам ви — подкани го Амая.

Флорес се поколеба за миг, преди да заговори.

— Беше преди дванайсет години. Един бракониер ме простреля погрешка. Бях отишъл да пикая между дърветата и предполагам, че идиотът ме е взел за елен. Уцели ме в рамото и се проснах на земята, без да мога да помръдна в продължение на поне три часа. Когато се събудих, видях, че някакво същество е коленичило до мен, лицето му бе почти изцяло покрито с косми, но не като на животно, а като на човек с брада, която започва под очите, интелигентни, милостиви, почти човешки очи, с тази разлика, че ирисът му запълваше всичко и почти нямаше бяло, като при кучетата. Отново съм припаднал. Събудих се от виковете на колегите, които ме търсеха. Тогава той ме погледна още веднъж в очите, изправи се и тръгна към гората. Беше висок над два метра и половина. Преди да потъне в гората, се обърна към мен, вдигна ръка в знак на поздрав и свирна толкова силно, че колегите ми са го чули почти на километър. Отново съм изгубил съзнание, а когато се събудих, вече бях в болницата.

Докато говореше, бе започнал отново да прегъва листото между пръстите си, а сега го късаше на миниатюрни парченца, режейки го с нокътя на палеца си. Йонан застана до Амая и я погледна, преди да заговори.

— Може да е било халюцинация в резултат на шока от прострелването, загубата на кръв и мисълта, че сте били сам в планината, сигурно е било ужасно преживяване. Или пък бракониерът, който ви е прострелял, е изпитал угризения и е стоял до вас, докато не са ви намерили колегите.