Невидимият пазител

— Бракониерът видял, че ме е уцелил, но според собственото му признание ме помислил за мъртъв и хукнал като заек. Арестували го след няколко часа при проверка за алкохол и тогава съобщил за мен. Какво ще кажете? Трябва да съм благодарен на този негодник, иначе и досега да не са ме намерили. А колкото до халюцинация от шока при прострелването, възможно е, но в болницата ми показаха импровизирана превръзка от преплетени листа и трева, поставена като компрес, благодарение на която не ми беше изтекла кръвта.

— Може би преди да изгубите съзнание, вие сам сте я поставили. Известни са случаи на хора, които след като са претърпели ампутация, сами са си направили турникет, като така са запазили ампутирания крайник, и са се обадили на „Бърза помощ“, преди да изгубят съзнание.

— Да, и аз съм чел подобни неща в интернет, но я ми кажете — как съм успял да държа раната притисната, докато съм бил в безсъзнание? Защото онова същество е направило точно това и така ми е спасило живота.

Амая не отговори, вдигна ръка и я сложи на устните си, сякаш за да задържи нещо, което не иска да каже.

— Виждам, че не биваше да ви разказвам — каза Флорес и се обърна към пътя.

12

Когато стигна пред вратата на църквата „Свети Яков“, вече беше тъмно. Бутна портала, почти сигурна, че е заключен, но когато той отстъпи плавно и безшумно, се учуди леко и се усмихна на мисълта, че в родното й място храмът все още можеше да се държи отворен. Олтарът бе частично осветен, а на първите банки седяха петдесетина хлапета. Потопи върха на пръстите си в съд със светена вода и леко потръпна, усещайки ледената течност на челото си.

— За някое дете ли сте дошли?

Обърна се към жена на около четирийсет години, наметнала раменете си с шал.

— Моля?

— О, извинете, помислих, че ще вземате дете. — Беше очевидно, че я е познала. — Репетираме церемонията за първото причастие — обясни тя.

— Толкова рано? Още е февруари.

— Да, но отец Херман много държи на тези неща — каза жената, разпервайки широко ръце.

Амая си припомни дългата му реч на погребението за злото, което ги заобикаляло, и се запита на какво ли друго държи енорийският свещеник на „Свети Яков“.

— И не мислете, че остава много време — март, април и на първи май вече е ред на първата група. — Изведнъж тя млъкна. — Извинете, да не ви бавя, сигурно искате да говорите с отец Херман? Той е в ризницата, ей сега ще го повикам.

— О, не, няма нужда. Всъщност идвам в църквата по личен повод — каза Амая, произнасяйки последните думи с почти извинителен тон, който й спечели незабавната симпатия на учителката по катехизис.

Жената й се усмихна, отстъпвайки няколко крачки назад като смирена прислужница.

— Разбира се, да ви пази Господ.

Амая обиколи църквата, избягвайки централния олтар и спирайки пред някои от статуите, украсили по-малките олтари, без да престава да мисли за онези момичета, чиито измити лица, изтрити от грим и живот, някой бе решил да превърне в красиви творби на зловещото си въображение… въпреки всичко красиви. Огледа светиците, архангелите и скърбящите деви с порцелановите им лица, пребледнели от пречистената болка, от непорочност и екстаз, достигнати чрез агония — едно едновременно бавно, желано и плашещо страдание, прието с поразително покорство и отдаденост.

— Никога няма да си като тях — прошепна Амая.

Не, те не бяха светици, не се бяха предали покорно и смирено, трябвало е да отнеме живота им като някой крадец на души.

Излезе от църквата „Свети Яков“ и закрачи бавно, възползвайки се от това, че тъмнината и пронизващият студ бяха опразнили улиците въпреки ранния час. Прекоси градините на църквата и се възхити на красотата на огромните дървета, които я опасваха, съперничещи си по височина с двете камбанарии на храма. Замисли се над странното усещане, което я обземаше из тези почти безлюдни улици. Елисондо се простираше в равната част от долината и разположението на улиците му се определяше до голяма степен от река Бастан. Имаше три паралелни главни улици, които образуваха историческия център, където още можеха да се видят големите дворци и други характерни за местната архитектура сгради.

„Браулио Ириарте“ лъкатушеше по северния бряг на река Бастан и се свързваше с „Хайме Урутия“ чрез два моста. Това бе старата централна улица до построяването на улица „Сантяго“, която пълзеше по южния бряг на реката. Заради разположените по нея множество имения улица „Сантяго“ бе причина за разрастването на града, наред с построяването на шосето от Памплона до Франция в началото на ХХ век.