Невидимият пазител

По гърба й пробягаха тръпки, тя дръпна ръце от студения камък и ги пъхна в джобовете си. Зъзнеше. Хвърли последен поглед към реката и пое обратно към къщи. Отново заваля.

13

Примесени с вездесъщия брътвеж на телевизора, до нея достигнаха гласовете на Джеймс и Йонан, които разговаряха в холчето на леля Енграси, явно нечувствителни към глъчката, вдигана от седемте старици. Дамите играеха на покер на шестоъгълната, тапицирана в зелено и достойна за някое казино маса, която леля й бе поръчала от Бордо, за да може вечер да залагат на нея честта си и по няколко евро. Щом я зърнаха на прага, двамата се отдръпнаха от игралната маса и тръгнаха към нея. Джеймс я целуна бързо, хвана я за ръка и я поведе към кухнята.

— Йонан те чакаше, искал да говори с теб. Ще ви оставя насаме.

Младшият инспектор пристъпи напред и й подаде един кафяв плик.

— Шефке, пристигна анализът на пробите от Сарагоса, предположих, че искате да го видите възможно най-скоро — каза той, плъзвайки поглед по огромната кухня на Енграси. — Мислех, че вече не съществуват такива места.

— Не съществуват, повярвай ми — отвърна тя, измъквайки сгънат лист от вътрешността на плика. — Това е… невероятно. Слушай, Йонан, космите, които открихме върху труповете, са от глиган, овца, лисица, както и с неустановен произход, може би от мечка, макар анализът да не е окончателен. Освен това останките от кожа по кордата са, дръж се да не паднеш — от коза.

— От коза?

— Да, Йонан, имаме си цял ноев ковчег. Почти ме изненадва, че не са намерили слонски сополи и сперма от кит…

— Ами човешки следи?

— Никакви, нито косъм, нито секрети, нищо. Какво ли биха си казали нашите приятели горските, ако можеха да видят това?

— Че няма човешки следи, защото басахаунът не е човек.

— За мен този Флорес е идиот. Както сам обясни, предполага се, че басахауните са кротки същества, закрилници на живота в гората… Сам каза, че басахаун му е спасил живота, как според теб ще го свърже с тази история.

Йонан я погледна, размишлявайки над обяснението.

— Не е задължително басахаунът да е бил там, за да убива момичетата, може би е било тъкмо обратното. Като закрилник на гората е логично да се е чувствал замесен, засегнат и провокиран от присъствието на маниака.

Амая го погледна изумено.

— Логично? Да не би всичко това да те забавлява? — Йонан се усмихна. — Очевидно тези измишльотини за басахауна ти допадат.

— Само в частта, в която няма мъртви момичета. Но вие по-добре от всеки знаете, че това не са глупости, шефке, и ви го казвам аз, който освен полицай съм и археолог, и антрополог…

— Я стига. Обясни ми защо да знам по-добре от всеки.

— Защото сте родена и израсли тук. Нали няма да ми кажете, че не сте закърмена с тези истории от малка? Това не са глупости, а част от баско-наварската култура и митология. И да не забравяме, че това, което сега е митология, първо е било религия.

— Тогава не забравяй, че в името на най-ревностната религия в същата тази долина са преследвали и осъдили десетки жени, които са издъхнали на кладата през 1610 година по вина на не по-малко абсурдни вярвания от това. Които, за щастие, обществото отдавна е загърбило.

Той поклати глава и изложи пред Амая всички познания, които криеше под външността си на млад инспектор.

— Известно е, че религиозният фанатизъм и страховете, подхранвани от легенди и невежество, са причинили много злини, но не може да се отрече, че това е било едно от най-разпространените поверия в новата ни история, шефке. Преди сто, най-много сто и петдесет години, рядко е имало някой, който да признае, че не вярва във вещици, магьосници, чародеи, басахауни, циклопа Тартало и най-вече богинята Мари — дух, майка и пазителка на реколтите и добитъка, която сипела от небето гръмотевици и градушки, докарвали на хората ужасен глад. Дошъл момент, когато имало повече хора, които вярвали във вещици, отколкото в Светата троица. Това не убягнало на Църквата, която виждала как нейните енориаши на излизане от литургия продължавали да спазват древните си ритуали, от незапомнени времена станали част от живота на семействата им. И някои болни фанатици, като инквизитора на Байона, Пиер де Ланкре, повели безмилостна война срещу древните поверия, постигайки със своето безумие точно обратния ефект. Онова, в което хората открай време вярвали, внезапно се превърнало в нещо скверно, подсъдно, предмет на нелепи клевети, предизвикани най-често от убеждението, че който сътрудничел на Инквизицията, бил вън от подозрение. Но преди да стигнем до това безумие, древната религия била изповядвана от обитателите на Пиренеите в продължение на стотици години, без да предизвиква никакъв проблем, съжителствала дори с християнството без особени пречки, докато не се проявили лудостта и нетърпимостта. Мисля, че възстановяването на някои ценности от миналото няма да се отрази зле на днешното ни общество.

Впечатлена от думите на обичайно сдържания младши инспектор, Амая каза:

— Йонан, лудост и нетърпимост са съществували винаги, във всички общества. Ти май си разговарял с леля Енграси…