— Да, при това много добър. Още му липсва опит и гледната му точка е силно повлияна от специалността му, но е много интересно да работиш с него. Освен това е изключително възпитан.
— За разлика от Фермин Монтес — изтърси леля Енграси.
— Фермин… — въздъхна Амая, изпускайки целия си въздух.
— Да не ти създава проблеми?
— Поне да се мяркаше, за да ги създава… Всичко живо се държи много странно напоследък, сякаш са ги ударили магнитни бури, от които здравият им разум е дал накъсо. Не знам дали е от зимата, която продължава твърде дълго, или от този случай… Всичко е толкова…
— Сложно, нали? — каза лелята, гледайки я тревожно.
— Всичко се случи много бързо, две убийства само за няколко дни… Знаете, че не мога да разкривам информация, но резултатите от анализите са много объркващи. Дори има теории за поява на мечка в долината.
— Да, така пишат във вестника — добави Росаура.
— Няколко експерти извършват проверка, но горските не вярват, че е мечка.
— И аз не вярвам — каза Енграси. — От векове няма мечки в долината.
— Да, но смятат, че има нещо… нещо голямо.
— Животно ли? — попита Рос.
— Басахаун. Един от тях дори твърди, че го е виждал преди няколко години. Как ви се струва?
Росаура се усмихна.
— И други хора твърдят, че са ги виждали.
— Да, през осемнайсети век, но през двайсет и първи? — зачуди се Амая.
— Басахаун… какво е това? Нещо като горски дух? — поинтересува се Джеймс.
— Не, басахаунът е реално същество, широкоплещесто човекоподобно, с ръст два метра и половина, с дълга коса и силно окосмяване по цялото тяло. Живее в горите, част е от тях и e нещо като техен закрилник. Според легендата той се грижи равновесието в горите да остава непокътнато. И макар да не се появява често, е приятелски настроен към човеците. Нощем, докато пастирите спят, басахаунът наглежда овцете отдалече и ако наближава вълк, буди хората със силни изсвирвания, които сами по себе си са цял един език и се чуват на няколко километра. Предупреждава ги от най-високите хълмове за наближаваща буря, за да имат време да подслонят стадото в близките пещери. И пастирите се отблагодаряват, като оставят върху скалите или на входа на някоя пещера по малко хляб, сирене, орехи или мляко от своите овце, тъй като басахаунът не яде месо — заразказва Рос.
— Удивително — каза Джеймс. — Разкажи ми още.
— Има и един дух, като онези, които се появяват в приказките от „Хиляда и една нощ“ — могъщ, капризен и ужасен, който на всичкото отгоре е жена и се казва Мари. Тя живее в пещерите и скалите, винаги високо в планината. Мари се явява много често в предхристиянската епоха, символизира майката природа и мощта на земята. Защитава реколтата и раждащия добитък и покровителства плодородието не само на земята и при добитъка, но и в семейството. Дух, господарка на природата, а за някои мрачен и капризен демон, способен да приема всевъзможни земни форми — на клон, скала, дърво, които винаги леко напомнят на жена, на царствена, красива и елегантно облечена дама. Така ни се представя и никога не знаеш, че е тя, докато не си отиде.
Джеймс се усмихваше възхитен и Рос продължи:
— Има много убежища, придвижва се с летене от Аия до Амбото, от Чиндоки до тук. Живее на места, които отвън приличат на скали, зъбери и пещери, но вътре тайни проходи отвеждат до нейните покои, разкошни и великолепни, отрупани с богатства. Ако искаш да я помолиш за услуга, трябва да отидеш до входа на пещерата й и да оставиш там дар. Ако желанието ти е да се сдобиеш с дете, има едно място със скала във формата на жена, където Мари понякога се явява, за да наглежда пътя. Трябва да отидеш там и да оставиш на скалата камъче, което си донесъл от прага на своята къща. След като оставиш своя дар, трябва да се отдалечиш, без да се обръщаш, и да вървиш по обратния път, докато вече не можеш да видиш скалата или входа на пещерата. Прекрасна история.
— Така е — промълви Джеймс, все още под въздействието на приказната атмосфера.
— Легенди — уточни скептично Амая.
— Сестричке, не забравяй, че легендите се базират на вярвания, които са се съхранили с векове.
— Само сред наивните селяци.