Невидимият пазител

— Замисляла ли си се — продължи Амая, — че е възможно онова, което си видяла, да не е било басахаун, а нещо друго? Трябва да се има предвид, че момичетата от твоето поколение не са били повлияни от телевизия и интернет като сегашните, но въпреки това по тези места и в селските райони като цяло е изобилствало от подобни легенди. Погледни го от моята гледна точка. Подрастващо девойче, цял ден само в гората, преуморено и полуобезводнено от физическото усилие, плакало до изтощение или докато се е унесло в сън. Била си идеална кандидатка да ти се яви Дева Мария в Средновековието или да те отвлекат извънземни през седемдесетте.

— Не беше сън, бях точно толкова будна, колкото съм и сега, и го видях с очите си, както виждам теб. Но все едно, когато реших да ти го разкажа, очаквах такава реакция.

Амая я погледна със симпатия, а Енграси на свой ред се усмихна, разкривайки безупречните си изкуствени зъби, които незнайно защо винаги будеха у инспекторката смях и силен изблик на обич към нея. Без да спира да се усмихва, леля й я посочи с белия си кокалест и отрупан с пръстени показалец.

— Да, госпожичке, знаех си, и понеже знам отлично как работи тази твоя главица, имам за теб и друг свидетел.

Племенницата й я погледна скептично.

— Кой, някоя от дружките ти по покер от веселата компания?

— Мълчи, невернице, и слушай. Преди шест години, в една зимна вечер, на връщане от църквата, заварих пред къщи да ме чака Карлос Вайехо.

— Карлос Вайехо, учителят ми от гимназията?

Въпреки че не го бе виждала от години, образът на дон Карлос Вайехо изплува в съзнанието й ясно, сякаш преди малко е била до него. Помнеше безупречно скроените му костюми, учебника по математика под мишница, добре поддържания му мустак, гъстата му прошарена коса, която сресваше назад с брилянтин, и силния мирис на лосион за след бръснене.

— Да, госпожице — усмихна се Енграси, виждайки растящия й интерес. — Носеше ловджийски дрехи, целите подгизнали и оплескани с кал, и бе дошъл направо с пушката, прибрана в кожения калъф. Направи ми впечатление, понеже както казах, беше зима и се стъмваше рано, бе твърде късно, за да се връща от лов, дрехите му бяха мокри, макар да не бе валяло в последните дни, а и лицето му бе бледо и променено, сякаш бяха размили чертите му, заливайки ги с ледена вода. Аз знаех, че е запален ловец, засичала го бях да слиза с колата си от планината предобед, но никога не носеше ловджийски дрехи в града… Нали знаеш как са го наричали винаги.

— Дендито — промълви Амая.

— Дендито, точно така. Та дендито бе с кални панталони и ботуши, а когато му подадох чаша чай от лайка, видях, че целите му ръце са изподрани, а ноктите му са по-черни от на въглищар. Изчаках го сам да заговори, това дава най-добър резултат.

Амая кимна.

— Той дълго стоя мълчаливо, вперил празен поглед в дъното на чашата. После отпи дълга глътка, погледна ме в очите и заяви с цялата елегантност и възпитание, които винаги е демонстрирал: „Енграси, надявам се да ме извиниш, че се явявам така в дома ти“. Огледа се наоколо, сякаш чак сега осъзнаваше къде се намира всъщност. „За всичките години, през които те познавам, никога не съм идвал да те търся.“ Разбрах, че иска да каже „за съвет“. Кимнах бавно, очаквайки да продължи. „Предполагам, че посещението ми те изненадва, но просто не знаех къде да отида и си помислих, че може би ти…“ Подканих го да продължи, докато накрая изплю камъчето: „Тази сутрин видях басахаун в гората“.

17

На таблото в полицейския участък висеше схема с диаграми на Вен, чийто център заемаха снимките на трите момичета. Йонан не спираше да рови из съдебните доклади, докато Амая отпиваше на малки глътки от чашата, която бе обгърнала с ръце в опит да се стопли. Взираше се в таблото почти като хипнотизирана, сякаш чрез вглеждането в тези лица и думи щеше да извлече от тях еликсир, живата същност на душите, липсващи зад мъртвите очи на момичетата.

— Инспектор Саласар — повика я Ириарте.

Виждайки сепването й, мъжът се усмихна, а Амая си помисли, че е мил човек, с този негов кабинет, отрупан с календарчета на Деви и снимки на жена му и сюрия русички хлапета, широко захилени пред обектива — очевидно наследили косата на майка си, защото тази на Ириарте бе оскъдна, черна и много тънка.

— Получихме токсикологичния доклад на Ан. Канабис и алкохол.

Амая тихо препрочете записките си.

— Петнайсетгодишна, младежка католическа организация, отлични оценки. Баскетболен отбор, клуб по шахмат, карта за библиотека. В стаята й розова завивка, плюшени мечета, сърца и романи на Даниел Стийл. Нещо не ми се връзва — каза тя, вдигайки поглед към Сабалса.