Невидимият пазител

Както на градските порти се поставя герб с оръжия и символи, така и порталът на гробището бе увенчан от череп, който наблюдаваше посетителите от празните си очни кухини, известявайки ги, че навлизат във владенията на особения повелител на града на мъртвите. Вдясно от входа имаше един самотен кипарис, малко по-нататък плачеща върба, а на другия край — бук. Каменен кръст се издигаше величествено в центъра на гробищния парк, а от него се разклоняваха четири павирани алеи, разделящи мястото на четири идеални парцела, в които бяха разположени гробовете. Гробницата на рода Арбису се намираше точно до началото на една от тези алеи; върху нея имаше ангел, който с невъзмутим и отегчен вид, чужд за човешката болка, сякаш наблюдаваше гробарите, вече отместили надгробната плоча, плъзвайки я върху метални пръти. Амая застана до Йонан, който се бе втренчил в основата на каменния кръст.

— Мислех, че се поставят само на кръстопът — отбеляза тя.

— Грешите, шефке. Произходът на каменните кръстове е толкова древен, колкото и неясен, и въпреки неоспоримата им връзка с християнството, поставянето им на кръстопътища, изглежда, се дължи на суеверие и вярвания, свързани по-скоро с отвъдното, отколкото със земния свят.

— Но не ги ли е поставяла Църквата?

— Не непременно. Църквата по-скоро ги е християнизирала, за да промени една езическа традиция, която било трудно да се изкорени. От стари времена мястото, на което пътищата се пресичат, е смятано за несигурна земя, където се сливат нуждата да решиш по кой път да поемеш и страхът от неочаквани срещи по пътя. Представете си това място посред нощ, без светлина, без обозначения, които да показват в коя посока да тръгнеш. Страхът е бил толкова голям, че когато стигнели до кръстопът, хората се спирали и дълго стояли на пътя, по който били дошли, ослушвайки се, наостряйки сетивата си, опитвайки се да доловят злокобното присъствие на някоя неспокойна душа. Съществувала дълбоко вкоренена вяра, че хората, умрели по насилствен начин, и причинилите смърт не почиват в мир и бродят по пътищата, търсейки накъде да поемат, за да могат да си отмъстят, или да срещнат някого, който да им помогне да носят своето бреме. А срещата с подобни сили можела да разболее или да отнеме разсъдъка на човека.

— Добре, за кръстопътя разбрах, но тук, на гробищата?

— Не гледайте мястото такова, каквото е сега. Може би преди гробището да се разположи тук, то вече е било несигурна земя. Може би тук са се пресичали три или четири пътя. Два от тях са очевидни — от Елисондо до Беарцун, но може би от този хълм е слизал и друг, до Ечайде, който при днешните шосета е изчезнал напълно. Може би е имало някаква нужда мястото да бъде осветено.

— Йонан, това е гробище, цялата земя отдолу е свещена.

— Тогава може да препраща към случка отпреди съществуването на гробището… Поставяли са кръстове и на места, където са извършени тежки престъпления, за да ги пречистят — насилствена смърт, изнасилване, или пък където са се събирали вещици. А тук има много такива. Кръстът има двойната функция да освещава мястото и да предупреждава, че се намираш на несигурна земя. А може да е поставен в гробището точно заради своята форма. Четири идеално очертани пътя — каза той, показвайки разположението на мястото, — които се събират в центъра на гробището, но и под него, в отвъдния свят, из който може би бродят неспокойните души на убийците и техните жертви.

Амая наблюдаваше удивено младия инспектор.

— Но тук погребвани ли са убийци? Мислех, че са ги отлъчвали от Църквата и задължително са ги погребвали извън свещената земя.

— Да, ако се е знаело. Щом в днешни дни остават ненаказани престъпления, представете си какво е било през петнайсети век. Един сериен убиец би се чувствал като в рая — най-вероятно биха приписали престъпленията му на първия неграмотен полуидиот. Кръстовете се поставяли като предпазна мярка, повече като защита срещу скритото, отколкото срещу онова, което можело да се види. Има и друго обяснение, което в този случай е по-нелогично, тъй като кръстът се намира в рамките на гробище. Доста след началото на двайсети век на свещена земя не можело да се погребват некръстените деца, нито пометнатите и мъртвородените бебета — това представлявало сериозен проблем за семействата, които искали да осигурят някакъв вид закрила за душите на децата си, въпреки забраната на закона. В много случаи, ако майката също умирала с детето при раждането, роднините скривали детенцето в краката й, за да могат да ги погребат заедно. Пиедесталът на кръста също се смята за свещено място и предвид неяснотата, свързана с погребенията, семействата излизали през нощта и заравяли детенцето под кръста; после издълбавали неговите инициали или малко кръстче в основата. Това търсех, но тук не виждам нищо.

— Е, ако позволиш, тук аз мога да ти изнеса урок по антропология. В долината на Бастан некръстените деца се погребвали до родната им къща.