Невидимият пазител

— На мен също, така че тази сутрин говорихме с няколко нейни приятелки и тяхната версия е доста различна. Ан е живяла двойствен живот, за да се хареса на родителите си и да ги заблуди. Според тях е пушела трева, пиела е, а понякога е вземала и по-силни неща. Висяла с часове в социалните мрежи и качвала в интернет доста смели снимки — по думите им обожавала да си показва гърдите на уебкамера. Чета дословно: „Преструваше се на ангел, а беше такава мръсница, че дори имаше връзка с женен мъж“.

— С женен мъж ли? Кой? Това може да се окаже много важно… Казаха ли ви нещо за него?

— Твърдят, че не знаят нищо, или пък не искат да кажат. Доколкото разбрах, връзката им била от няколко месеца, но тя възнамерявала да го зареже. Казвала, зачете се той, че „пичът започва да хлътва и вече не е интересно“.

— Господи, Ириарте, мисля, че напипахме следата — тя не е искала да продължи и той я е убил, а може би е поддържал и някаква връзка с Карла и Аиноа…

— С Карла може би. Аиноа е била девствена, била е едва на дванайсет години.

— Може да е опитал и когато е получил отказ… Е, признавам, че е леко изсмукано от пръстите, но може да го проучим. Знаем ли поне дали е местен?

— Според момичетата почти със сигурност е, макар че може да е и от някое близко населено място.

— Трябва да открием този тип, който си пада по момиченца. Издействайте съдебна заповед за изземване на компютъра, записките и дневниците, които би могло да има в дома на момичето, претърсете шкафчето й в училище, потърсете родителите и поискайте разрешение да разговаряте с всичките й приятелки, посетете ги по домовете… И само с цивилно облекло, последното, което искам, е да събудим подозрение сред хората, които трябва да съдействат. И, инспекторе — погледна тя Ириарте, — за момента нито дума на родителите на Ан, очевидно е, че не са знаели нищо за двойствения живот на дъщеря си.

Амая си погледна часовника.

— След три часа всички да са в църквата и на гробището, идентична операция като при Аиноа. Щом приключите там, елате пак в участъка, Йонан има отлична програма за дигитални снимки с висока резолюция и когато кадрите бъдат готови, ви чакам тук за съвместно обсъждане. Йонан, провери дали можеш да изровиш нещо от компютъра на Ан Арбису, търси внимателно, все ми е едно дали ще ти отнеме цяла нощ.

— Разбира се, шефке, каквото е необходимо.

— Между другото, докъде стигна с ловците на духове от Уеска?

— Имам среща с тях този следобед в шест, когато се върнат от планината. Надявам се дотогава да успеят да ми кажат нещо.

— И аз се надявам. Тук ли ги извика на среща?

— Опитах, но явно руската експертка е алергична към полицейски управления или нещо такова, опита се да ми го обясни по телефона, но не успях да разбера и половината. Така че ще се видим в хотела, в който са отседнали. В „Бастан“ — прочете той.

— Знам го, ще опитам да се отбия — каза Амая, докато го записваше на телефона си.

Сабалса нахълта в залата, стискайки в ръка надиплен факс, който тръсна върху масата.

— Госпожо инспектор, звънят от Памплона, няколко различни медии искат да отразят траурната служба и погребението и настояват да направим изявление.

— Това е работа на Монтес — каза тя и се огледа. — Може ли да знам къде, по дяволите, се е дянал?

— Тази сутрин се обади, за да каже, че не се чувствал добре и щял да дойде направо на гробището.

Амая изсумтя.

— Как е възможно… Моля ви, първият, който го види, да му каже да се яви спешно в кабинета на инспектор Ириарте. Сабалса, уредете ми среща с родителите на Ан към четири следобед, ако е възможно.