Невидимият пазител

Стаята, в която беше Фреди, приличаше на всяка друга стая по неизбежното болнично легло, но по всичко останало наподобяваше по-скоро на лаборатория, самолетна кабина или декор за научнофантастичен филм. Фреди едва се виждаше под тръбичките, кабелите и възглавниците, които придържаха главата му като каска. От устата му излизаше тръба, която се стори необичайно дебела на Амая, прикрепена за лицето му с парче бяла лепенка, на чийто фон бледността му изпъкваше още повече. Само по подутите му клепачи можеше да се различи малко виолетов цвят и перленият блясък на една сълза, търкулнала се по бузата до ухото му. В съзнанието й изплува картината от онази сутрин, когато го бе зърнала между храстите на входа на гробището. Посвети му още няколко секунди, докато се питаше дали изпитва състрадание към него. Реши, че да. Изпитваше съчувствие към този погубен живот, но цялото съчувствие на света нямаше да я спре да търси истината.

На излизане видя майката на Фреди, която щеше да заеме мястото й за няколко минути зад стъклото. Тъкмо щеше да я поздрави, когато жената я нападна.

— Какво правиш тук? Докторът ми каза, че си искала да разпитваш сина ми… Защо не ни оставите на мира? Или мислиш, че сестра ти не му е причинила достатъчно страдания? Сестра ти му разби сърцето, когато го напусна, бедничкият не можа да го понесе, загуби си разсъдъка. И ти дойде да го разпитваш? За какво ще го разпитваш?

Амая излезе в коридора и се присъедини към Сабалса и Ириарте, които я чакаха. Стъклената врата заглуши крясъците на жената.

— Какво става?

— Доктор Знам всичко… този кретен е казал на майка му, че Фреди е заподозрян в убийство.

21

Началникът на полицията прие Амая и Ириарте в кабинета си и макар да ги покани да седнат, предпочете да остане прав.

— Ще говоря без заобикалки — съобщи той. — Госпожо инспектор, когато взех решение да ви сложа начело на този случай, разчитайки на помощта на началника на полицията в Елисондо, нямаше как да предположа подобен развой. Предполагам, разбирате, че щом ваш роднина е замесен в случая, положението ви става деликатно. Не можем да рискуваме подобна ситуация да провали бъдещите съдебни действия.

Той погледна втренчено Амая. Тя запази самообладание, макар коляното й да започна леко да трепери от нерви, сякаш беше вързана към кабел за високо напрежение. Началникът се обърна към прозореца и мълча около минута, гледайки навън. После шумно въздъхна и попита:

— По какъв начин смятате, че това лице може да е замесено в случая?

Не стана ясно към кого от двамата бе отправен въпросът. Амая погледна Ириарте, който я подкани с очи да вземе думата.

— Разбрахме, че Ан Арбису поддържа връзка с женен мъж, но въпреки че прегледахме компютъра, дневниците и обажданията й, не знаехме за кого става въпрос. Само че историята е била наскоро прекратена от страна на момичето. Мисля, че се е виждала с Фреди. Но той изобщо не съвпада с профила на убиеца, когото търсим. Фреди е разхвърлян, мързелив и хаотичен, а аз съм сигурна, че този, който е убил Ан, е отговорен за смъртта и на другите момичета.

— Какво е мнението ви, Ириарте?

— Напълно съм съгласен с инспекторката.

— Госпожо инспектор, въобще не ми харесва тази ситуация, но въпреки това ще ви дам четирийсет и осем часа, за да проверите алибито на Алфредо Беларайн, ако има такова, и да го изключите като заподозрян. Но ако този човек е замесен по какъвто и да било начин в смъртта на Ан Арбису или на някое от другите момичета, ще трябва да ви отстраня от случая и инспектор Ириарте да поеме ръководството. Вече разговарях с полицейския началник в Елисондо и той е съгласен. А сега ме извинете, бързам. — Той отвори вратата и се обърна, преди да излезе. — Четирийсет и осем часа.

Амая издиша бавно, докато не изкара целия си въздух.

— Ириарте, благодаря — каза тя, гледайки го в очите.

Той се изправи с усмивка.

— Хайде, чака ни работа.

Прибраха се по тъмно. В хола на леля Енграси, на мястото на момичетата от веселата групичка за покер, завари нещо като семейно бдение без покойник. Джеймс, седнал пред камината, изглеждаше по-притеснен, отколкото Амая го бе виждала някога. Леля й седеше на дивана до Рос, която, любопитно защо, изглеждаше най-спокойна от тримата. Йонан Ечайде и инспектор Монтес бяха заели два стола на игралната маса. Енграси се изправи, когато я видя да влиза.

— Дъще, как е той? — попита тя, докато се колебаеше дали да тръгне към Амая, или да остане където си е.

Амая взе един стол и седна срещу Рос, оставяйки едва няколко сантиметра помежду им. Гледа втренчено сестра си в продължение на няколко секунди, накрая отвърна:

— Много е зле, трахеята му е контузена от въжето, което за малко е щяло да му счупи врата. Освен това е засегнат гръбначният мозък и вече няма да може да ходи.

Докато слушаше вайкането на леля си и на Джеймс, Амая продължи да наблюдава лицето на Рос. Леко примигване, намръщен израз, кратко свиване на устни. Но нищо повече.

— Рос, защо не отиде в болницата? Защо не отиде да видиш мъжа си, който опита да се самоубие, след като го напусна?