Невидимият пазител

— Беше Ан Арбису! — кресна й Рос, вън от себе си.

Амая постоя мълчаливо около минута, погледна Ириарте и кимна, давайки му думата.

— Може ли да е била някоя жена, която много е приличала на Ан? Нали казахте, че никога не сте говорили с нея, може би сте я объркали с друго момиче? Щом е носила качулка, сигурно не сте видели добре лицето й — каза той.

— Не знам. Възможно е… — съгласи се Рос неубедено.

Инспекторът се приближи до нея.

— Росаура Саласар, изискали сме заповед за обиск на дома ви, мобилните ви телефони, компютрите, включително кашоните, които вчера сте изнесли оттам — съобщи Ириарте с равен глас.

— Няма да ви трябва, може да претърсите каквото искате. Предполагам, че такъв е редът. Амая, в кашоните има само мои неща, няма нищо негово.

— Предполагам…

— Чакай, да не съм заподозряна? Аз?

Амая не отвърна. Погледна леля си, която притискаше с една ръка гърдите си, а с другата закриваше устата си, сякаш всеки миг щеше да й прилошее от мъката, причинена й от всичко това. Ириарте пристъпи напред, съзнаващ напрежението, което се засилваше с всеки изминал момент.

— Мъжът ви е имал връзка с Ан Арбису. Момичето е мъртво, убито. Той прави опит за самоубийство. На този етап е главният заподозрян, но вие сте разбрали вчера за неговата авантюра, първо от него, а после от онази жена, която ви се е присмяла насред улицата.

— Не очаквах подобно нещо… Не се ли предполага, че има сериен убиец, който ликвидира момичетата? Да не би сега да вадите нова хипотеза? Защото Фреди може да е кретен, безделник, лайно и некадърник. Но не е убиец на момичета.

Младши инспектор Сабалса погледна Амая и се намеси.

— Росаура, това е обичайна практика при разследването. Ще претърсим къщата и ако не открием нищо странно, ще проверим алибито му и ще го изключим от заподозрените. Не е нищо лично, просто така работим. Не се тревожете.

— Нищо странно? Всичко беше странно в последните месеци. Всичко.

Тя седна отново в креслото и затвори очи, изтощена.

— Росаура, ще трябва да дадете показания — каза Ириарте.

— Току-що го направих — отвърна тя, без да отваря очи.

— В участъка.

— Разбирам.

Тя се изправи рязко, грабна чантата и якето си, които висяха на облегалката на дивана, и се насочи към вратата, целувайки пътьом леля си, без да поглежда сестра си.

— Да тръгваме — каза тя, обръщайки се към Ириарте.

— Благодаря — отвърна той, преди да излезе след нея.

Амая опря ръце на рамката на камината и усети, че панталонът й силно се е нагорещил, сякаш всеки момент щеше да избухне в пламъци. Телефонът на Монтес, този на Йонан и нейният издадоха почти в унисон сигнал за ново съобщение. Без да го поглежда, тя каза:

— Заповедта за обиск?

— Да, шефке.

Амая ги изпрати до входа и затвори зад себе си вратата на хола.

— Вървете на срещата със следователите от Елисондо. Монтес, вие и младши инспектор Ечайде може да им помогнете. Аз ще чакам в управлението, докато приключите, за да не преча на разследването.

— Но, шефке… Не мисля, че… — възропта Йонан.

— Това е къщата на сестра ми, Йонан. Обискирайте я, търсете всякакъв знак за връзка между Ан и Фреди и евентуално всякаква следа, която да доказва, че сестра ми е знаела за тези факти отпреди. Бъдете прецизни: писма, книги, есемеси, електронна поща, снимки, лични вещи, секс играчки… Изискайте от мобилния оператор разпечатка с обажданията, може дори да откриете фактура със сметката. Разпитайте приятелите им, някой все трябва да е знаел.

— Претърсих цялата поща на Ан и мога да ви уверя, че нямаше нищо за Фреди. В разпечатката й с обаждания и есемеси също няма информация, че някога го е търсила. Въпреки това приятелките й са сигурни, че е ходела с женен мъж. По собствените й думи, щяла да приключи тази връзка, защото мъжът започнал прекалено да хлътва. Мислите ли, че е приел толкова зле скъсването им, че чак да я убие?

— Не мисля, Йонан. Ами другите убийства? Ако сме сигурни в нещо, то е, че случаите са свързани. Убийството на Ан не е имитация, извършено е по идентичен модел. Затова, ако Фреди е убил Ан, трябва да е убил и другите момичета. Той може да е достатъчно глупав, за да има авантюра с десет пъти по-умно от него непълнолетно момиче, но няма профила на толкова методичен убиец — студенината, контролът, мизансценът никак не се връзват с характера на Фреди. Серийните убийци не изпитват угризения и не се самоубиват заради своите жертви. Претърсете къщата, после ще видим.

Вратата хлопна зад Йонан, а Амая отново влезе в хола. Джеймс и леля й я гледаха безмълвно.

— Амая… — започна Джеймс.

— Не казвайте нищо, моля ви, много ми е трудно. Умолявам ви. Направих каквото можах. Видяхте какво съм длъжна да правя всеки ден. Видяхте скапаната ми работа.

Грабна пухенката си и излезе от къщата. Тръгна право към Тринкете, направи няколко стъпки по моста, спря се, върна се обратно до улица „Браулио Ириарте“ и пое решително към Мендитури — към фабриката.

22