Невидимият пазител

— Това са спринцовките, които ще използваме за зареждане на пробите, след като предварително ги разтворим в течност. По едно инжектиране на проба и за по-малко от час ще получим резултат. Не е нужна електрофореза като при PCR апарата, но ни трябва процесор със софтуер за анализиране на „пиковете“, получени за пробата. Всеки от тях отговаря на определено вещество, така че ще може да открием въглеводороди, минерали, остатъци от водата за поливане, жито, биологични субстанции, чието естество после ще трябва да определим с друг анализ, и т. н… Затова сложната част от този процес е програмирането на софтуера с точните параметри за търсене. Колкото повече диференциални аспекти открием, толкова по-лесно ще бъде да установим произхода на всяко брашно. Целият процес ще ни отнеме около четири-пет часа.

Амая беше смаяна.

— Не знам кое ми се струва по-невероятно — това, че разполагате с подобна лаборатория, или това, че гений като вас се занимава с търсене на следи от мечки — каза тя с усмивка.

— Имаме голям късмет, че работим с доктор Такченко — заяви доктор Гонсалес. — Дълги години е работила в родината си точно това, но преди две години ни изпрати своята автобиография и реши да се присъедини към нас. Чувстваме се големи късметлии.

Докторката се усмихна.

— Какво ще кажете да направите малко кафе за нашите гости, докторе?

— Разбира се — отвърна мъжът през смях. — Докторката не понася комплименти. Ще се забавя малко, трябва да отида до другия край на сградата — извини се той.

— Йонан, придружи го, ако обичаш, достатъчно е един от нас да стои тук.

— Доктор Гонсалес е много любезен — каза Амая, когато мъжете излязоха.

— Така е — потвърди Такченко със силния си акцент. — Истинско съкровище.

Амая повдигна вежда.

— Харесвате ли го?

— О, силно се надявам. Това е съпругът ми. По-добре да го харесвам, нали?

— Но… Наричате го „докторе“, а той вас…

— Да, той мене „докторке“. — Тя сви рамене с усмивка. — Какво да ви кажа, сериозна съм в работата си, а на него му е забавно.

— Боже мой, дори не подозирах, би трябвало да съм по-наблюдателна.

В продължение на поне час докторката работи на компютъра, задавайки параметрите за анализ. После с огромно внимание се зае да разтваря пробите, които Йонан бе донесъл от Елисондо, както и няколко трохи от чанчигорито, открито върху трупа на Ан. След което с веща ръка започна да инжектира една по една пробите в апарата.

— По-добре седнете, ще отнеме известно време.

Амая придърпа една табуретка на колелца и седна зад докторката.

— Вече знам от съпруга ви, че не обичате комплименти и похвали, но трябва да ви благодаря. Резултатите от този анализ може да дадат тласък на едно разследване, което е доста замряло.

— Няма нищо, моля ви, за мен е удоволствие.

— В два през нощта? — засмя се Амая.

— Радвам се, че мога да помогна. Онова, което става в Бастан, е чудовищно. Ако нещо от това, което мога да направя, ще ви бъде от помощ, ще бъда доволна.

Инспекторката замълча неловко, докато машината издаваше тихичко жужене.

— Не вярвате, че има мечка, нали?

Докторката завъртя стола си и се обърна към Амая.

— Не, не вярвам… И въпреки това има нещо.

— Но какво? Защото космите, които намерихме на местопрестъплението, са от всевъзможни животни, откри се дори козя кожа.

— Ами ако всички косми принадлежат на една и съща твар?

— Твар ли? Но какво се опитвате да ми кажете? Че наистина има басахаун?

— Нищо не се опитвам да кажа — отвърна тя, вдигайки ръце, — само че може би трябва малко повече да отворите съзнанието си.

— Странно е да ми го казва учен.

— Не се учудвайте, аз съм учен, но освен това съм и много прозорлива.

Тя се усмихна и без да каже друго, се върна към работата си.

Часовете се точеха бавно, докато Амая наблюдаваше прецизните действия на докторката и слушаше Йонан и доктора, които бъбреха оживено в другия край на залата. От време на време доктор Такченко се приближаваше до монитора, разглеждаше графиките, които машината чертаеше без прекъсване, и отново се заравяше в дебелото, по всяка вероятност скучно техническо ръководство, от което не можеше да отлепи очи.

Най-сетне, в четири сутринта, докторката отново седна пред компютъра и след няколко минути принтерът изплю напечатан лист. Тя го взе и въздъхна дълбоко, подавайки го на Амая.

— Съжалявам, госпожо инспектор, няма съвпадение.

Амая дълго го гледа. Не беше нужно да е експерт, за да види разликата между върховете и падовете, очертани на листа, и изображението от пробата на чанчигорито. Запази мълчание, без да спира да гледа напечатания лист, обмисляйки последствията от тези резултати.

— Бях много внимателна, госпожо инспектор — каза Надя, видимо притеснена.

Амая осъзна, че разочарованието й може да се изтълкува като раздразнение или пренебрежение към работата на докторката.

— О, съжалявам, това няма нищо общо с вас. Много съм ви благодарна, не спахте цяла нощ, за да ми помогнете, но бях почти убедена, че ще откриете някакво съвпадение.

— Съжалявам.

— Да — промълви и Амая. — И аз също.