Невидимият пазител

— Добре, инспекторе, искам да обиколите всички фабрики от списъка и да разпитате собствениците кои от настоящите им служители или такива, които вече не работят там, могат да правят чанчигори. Без значение дали ще се върнете години назад, ще проверим тези хора един по един. Все някъде се е научил да ги приготвя с такова качество. Искам още веднъж да говорите с приятелките на момичетата, проверете отново дали някоя не помни нещо — например някой, който ги е наблюдавал, някой, който е предлагал да ги качи в колата си, някой, който ги е заговарял любезно под какъвто и да било предлог. Искам отново да говорите и със съучениците им в гимназията, както и с учителите, искам да знам дали някой не се е държал по-любезно от нормалното с момичетата. Видях, че поне двама от тях са преподавали и на трите в различни години. Подчертала съм имената им. Сабалса, проучете ги — официална биография, но и слухове, често пъти някой дребен скандал се премълчава по корпоративни причини.

Тя изгледа мъжете, които внимателно слушаха нарежданията й, забеляза напрегнатите им изражения, изпълнените с очакване погледи.

— Господа, ние сме част от екипа, който трябва да залови може би най-мистериозния убиец, появил се през последните години. Знам, че това означава огромно усилие за всички ни, но сега е моментът, в който трябва да го направим. Трябва да има нещо, което сме пропуснали, някой детайл, някоя дребна следа. При този тип престъпления, в които убиецът развива толкова интимна връзка със своята жертва, и не говоря за секс, а за целия ритуал, изпълнен на местопрестъплението преди, по време и след смъртта, е практически невъзможно да не се остави нищо. Убива ги, пренася телата им до брега на реката, в някои случаи през изключително труднодостъпни места, а после ги наглася, за да ги постави на сцената на своята творба. Прекалено много работа, прекалено голямо усилие, твърде близка връзка с телата. Всички знаем какво представлява нашата работа, но ако не открием нещо в близките дни, случаят може да се окаже в задънена улица. При целия страх у хората и подсилените патрули в долината е малко вероятно да опита отново, поне докато нещата не се уталожат. Вярно е, че темпото изглежда ускорено, че времето между различните престъпления се е скъсило, но въпреки това предчувствам, че не сме изправени пред някой луд, който е изгубил контрол, смятам, че просто е видял възможност и е действал. Не е глупак — ако реши, че има риск, ще спре и ще се завърне към почтения си начин на живот. Така че единственият ни шанс е да проведем едно безупречно разследване и да не пренебрегнем нито един детайл.

Останалите кимнаха.

— Ще го хванем — каза Сабалса.

— Ще го хванем — повториха останалите.

Да мотивира полицаите, които бяха част от разследването, бе едно от уменията, на които я бяха научили в Куонтико. Взискателността, съчетана с колегиалната подкрепа, бе от фундаментално значение, когато разследването не даваше положителни резултати и хората започваха да падат духом.

Погледна отражението си, размито като привидение във витрината на вече празната заседателна зала, и се запита кой от целия екип бе най-обезверен. Към кого бе отправила в действителност тези думи, към хората си или към себе си? Отиде до вратата и пусна резето. Посегна към мобилния си в мига, в който го чу да звъни. Джеймс я държа на телефона в продължение на пет минути, през които я разпитва дали е спала, дали е закусвала и дали се чувства добре. Излъга — каза му, че понеже Йонан е шофирал, тя е спала през целия път. Нетърпението й да прекъсне разговора явно стана очевидно за Джеймс и след като я накара да обещае, че ще си бъде вкъщи за вечеря, той най-сетне затвори, по-притеснен и отпреди, оставяйки я с угризението, че се бе държала зле с човека, когото обичаше най-много.

Потърси в указателя. Алойзиъс Дюпри. Погледна часовника, за да изчисли колко е часът в Луизиана. В Елисондо бе девет и половина сутринта, значи, два и половина през нощта в Ню Орлиънс. При мъничко късмет и ако специален агент Дюпри е запазил своите навици, може би все още не си бе легнал. Натисна копчето за набиране и зачака. Преди да прозвучи вторият сигнал, дрезгавият глас на агент Дюпри достигна до нея, донасяйки със себе си целия южняшки чар, с който се гордееха в Луизиана.

— Боже мой! На какво дължа това неочаквано удоволствие, инспектор Саласар?

— Здравей, Алойзиъс — отвърна тя, усмихвайки се изненадано, че толкова се радва да чуе гласа му.

— Здравей, Амая, наред ли е всичко?

— Не, приятелю, изобщо не е наред.

— Слушам те.

Говори, без да спре, повече от половин час, опитвайки се да обхване всичко, без да забрави нищо, излагайки и отхвърляйки какви ли не теории. Когато приключи, тишината на линията й се стори така абсолютна, че за миг се уплаши, че връзката е прекъснала. Тогава чу Алойзиъс да въздиша.