Невидимият пазител

— Йонан, ела в хотел „Бастан“ с проби от всички видове брашно, които взехте от цеховете, и си носи дрехи за преобличане. Отиваме в Уеска.

Затвори, погледна с усмивка докторите и храната, сервирана върху масата, и реши, че апетитът й се е върнал.

Двайсет минути по-късно ухиленият Йонан седна на масата.

— Е, да ми бяхте казали къде отиваме — въздъхна той.

— В Пиренейския център за наблюдение на мечки, в окръг Собрарбе, съответстващ на старото кралство или графство със същото име, възникнало преди повече от хилядолетие в северната част на провинция Уеска — макар на джипиеса да е по-добре да зададете Айнса.

— Айнса ми е познато, това е градче в средновековен стил, нали? От онези, които пазят едновремешното си разположение и калдъръма по улиците.

— Да, Айнса е било от голямо значение през Средновековието, най-вече заради стратегическата си позиция — важно място между Национален парк „Ордеса и Монте Пердидо“, Национален парк „Сиера и Каньонес де Гуара“ и резервата „Посетс-Маладета“. Още тогава трябва да е било голямо преимущество да го владееш.

— Има ли мечки в района?

— Опасявам се, че мечките са доста по-сложни от това, което повечето хора предполагат.

— Сложни мечки — каза Амая, усмихвайки се на Йонан. — Подготви се, може да се наложи да им правим профил.

— Не мислете, че идеята е толкова безумна. Можем да разгадаем частично съзнанието на мечката само ако й признаем именно това — че притежава съзнание. От момента, в който приемем, че мечките имат характер, собствена природа, различна за всяка от тях, разбираме колко е трудно наблюдението на който и да е екземпляр.

— Аз и докторката — каза Раул Гонсалес, поглеждайки своята колежка — пътуваме из Централна Европа, Карпатите, Унгария, затънтени градчета между Балканите и Урал и разбира се, Пиренеите. Айнса не е особено прочута с популациите си от мечки, но разполага със сериозна инфраструктура от центрове за наблюдение на природата, най-вече на птици, и ни предостави необходимото пространство, за да разположим лабораторията си. Благодарение на нас компанията, която я финансира, започна да печели от центровете за опазване на животински видове, от посещенията с екскурзоводи и от даренията на туристите, които в Айнса са много през цялата година.

— С други думи, не се занимавате само с мечки?

— Разбира се, че не, интересуваме се от много видове. Разнообразието на добре съхранените хабитати в областта позволява на голям брой видове да намерят убежище в тези долини. Изобилстват дневните грабливи птици — кралският орел, скалният орел, соколът скитник, ястребът, както и нощните — бухал, кукумявки, сови… Често се срещат едри лешоядни, като бял и брадат лешояд, както и множество по-малки птици. Но аз и докторката се занимаваме повече с едрите бозайници — глигани, елени, лисици, макар по-често да се срещат по-дребните, като прилепи, земеровки, зайци, катерици, мармоти, съсели… Виждате, че сме заети целогодишно, макар най-големите ни амбиции да са съсредоточени върху миграциите на големите мечки из цяла Европа и да откликваме на всяко обаждане, което предполага наличието на мечки — както във вашия случай.

— И до какъв извод стигнахте? Възможно ли е да има мечка в района? Или клоните повече към басахаун, като горските? — поинтересува се Йонан.

Доктор Гонсалес го изгледа учудено, но доктор Такченко се усмихна.

— Аз знам какво е това, базахан, нали?

— Басахаун — поправи я Йонан.

— Да! — възкликна тя, обръщайки се към своя колега. — Това същото като Йети, Голямата стъпка, Великана, Саскуоч. Казват, че на едно място, наречено Вал д’Онсера, живеел огромен великан. И че бил придружаван от грамадна мечка. В родината ми също има легенда за голям и силен полупървобитен мъж, който живее в горите, за да пази спокойствието в природата. Това същото като басахаун, нали?

— На практика е същото, само дето на басахауна се приписват някои свръхестествени качества и е по-скоро митологично същество.

— Мислех, че това е просто името, което пресата е дала на престъпника… защото убива в гората — каза докторът.

— О, но това не правилно — възкликна докторката. — Басахаунът не убива, а само закриля, само опазва чистотата.

Амая я погледна втренчено, докато си припомняше думите на сестра си. Пазителят на чистотата.

— Горските наистина ли смятат, че убиецът, когото търсите, е басахаун? — учуди се докторът.

— Изглежда, че вярват в неговото съществуване — обясни Йонан, — и предполагат, че може него да сме взели за мечка, но разбира се, той нямал нищо общо с убийствата и присъствието му се дължало само на това, че бил призован от природните стихии да хване убиеца и да възстанови отново спокойствието в долината.

— Прекрасна история — съгласи се доктор Гонсалес.

— Но само история — каза Амая, като се изправи и даде да се разбере, че приема разговора за приключен.