Невидимият пазител

Подкара колата мълчаливо, без да пуска музика или радиото, за да може Йонан да поспи по пътя. Чувстваше се потисната и разочарована и за първи път, откакто се бе заела с този случай, имаше съмнения, че някога ще успеят да го разплетат. Брашното не бе довело доникъде, явно този тип не беше купил чанчигорито от местен магазин. И какво тогава? Флора й бе казала, че вероятно е изпечено в каменно огнище, но и това не беше от голяма полза — почти всички ресторанти и пекарни от Памплона до Сугарамурди имаха такова, и то без да се броят хлебарниците и по-старите къщи, където също още съществуваха, макар и вън от употреба.

Шосето от Хака беше ново и в добро състояние, Амая изчисли, че след около три часа щяха да са в Елисондо. Самотата на утрото се отрази още по-зле на душевното й състояние. На няколко пъти хвърли поглед към безгрижното лице на Йонан, който спеше облегнат на палтото си, свито на топка. Почти й се прииска да го събуди, за да не се чувства толкова сама. Какво правеше в шест и половина сутринта на шосето от Хака? Защо не беше вкъщи, в леглото до мъжа си? Фермин Монтес може би имаше право, може би този случай бе твърде сложен за нея. Като се сети за него, в главата й изплува онова, което бе видяла през прозореца на ресторанта и което бе изтласкала за няколко часа, докато почти го бе забравила. Монтес и Флора. В този съюз имаше нещо гнило. Запита се дали в крайна сметка в нея не действаше някакъв фамилен инстинкт, някаква особена вярност, която я караше толкова да държи на Виктор. Йонан вече я бе предупредил, че са виждали Монтес и Флора заедно. Замисли се за разговора, който бе провела с Флора в цеха, и си спомни, че сестра й още тогава й бе дала да разбере, че намира Монтес за очарователен. В онзи момент бе решила, че това е поредният ехиден коментар, типичен за Флора, но онова, което бе видяла в хотела, не оставяше място за съмнение — сестра й бе разгърнала целия си арсенал пред Монтес, а той изглеждаше щастлив. Но Виктор също й се бе сторил щастлив, с изгладената си риза и букета рози. Несъзнателно стисна устни и поклати глава. Скапана работа.

Пристигнаха в Елисондо на разсъмване. Паркира пред „Галарса“ на улица „Сантяго“ и събуди Йонан. Заведението миришеше на кафе и топли кроасани. Занесе чашите на масата, а Йонан отиде до тоалетната, откъдето се върна с мокра коса и малко по-бодър вид.

— Може да отидеш да поспиш няколко часа — каза тя, отпивайки от кафето.

— Няма нужда, аз поне успях да подремна. Но вие трябва да сте много изморена.

Идеята отново да спи сама изобщо не я изкушаваше; предчувстваше, че по някакъв начин всичко ще е по-добре, ако стои будна.

— Връщам се в управлението, трябва да прегледам всички данни. А и предполагам, че днес ще имаме някакъв резултат от компютрите на другите момичета — каза тя, сподавяйки една прозявка.

Когато излязоха от кафенето, на улицата духаше силен влажен вятър, а над главите им се носеха гъсти дъждовни облаци. Амая вдигна поглед и удивено проследи дръзкия полет на един сокол, който се рееше на място на стотина метра над земята, демонстрирайки своето презрение и величие, и я наблюдаваше от небето, сякаш изучавайки душата й. Спокойствието на този ловец, който изглеждаше невъзмутим, докато се плъзгаше по въздуха, силно я смути, защото, за разлика от него, тя се чувстваше като крехко листо, люшкано и подмятано от капризния вятър.

— Добре ли сте, шефке?

Погледна Йонан изненадано, осъзнавайки, че бе спряла по средата на улицата.

— Да се връщаме в управлението — каза тя, докато влизаше в колата.

Предвид резултатите, изглеждаше доста безсмислено да обяснява предчувствието, което я бе отвело в Уеска. Въпреки това Ириарте се съгласи, че е било добра идея.

— Идея, която не води доникъде — отсъди тя. — Какво открихте вие?

— С младши инспектор Сабалса се насочихме към компютрите на момичетата. На пръв поглед в нито един нямаше признаци, че са посещавали едни и същи социални групи или мрежи или че са имали общи приятели. Компютърът на Аиноа Елисасу е непокътнат, но този на Карла е попаднал в ръцете на по-малката й сестра след смъртта й и тя е изтрила почти всичко. Макар че харддискът пази история за посещенията и сърфирането в интернет, единственото, което успяхме да установим, е, че и трите са влизали в блогове, свързани с мода и стил, но не едни и същи. Прекарвали са доста време в социални форуми, но групите са били затворени. И нито следа от каквито и да било насилници, педофили или киберпрестъпници.

— Нещо друго?

— Почти нищо. Обадиха се от лабораторията в Сарагоса, изглежда, че полепналата по кордата кожа, която се оказа от коза, е напоена с някакво вещество, което отново ще анализират. Но за момента не мога да ви кажа повече.

Тя въздъхна дълбоко и повтори:

— Кожа от коза, напоена с някакво вещество.

Ириарте разпери безпомощно ръце.