Опашката на скорпиона

— Копелдаците трябва да имат очила за нощно виждане — каза Кори. Тя се затича приведена, а Нора и Скип я последваха. Още един залп куршуми започнаха да се забиват около тях, но разстоянието беше твърде голямо за точен изстрел. След малко намериха укритие зад един хълм, където отчаяно се опитваха да си поемат дъх.

Нора погледна нагоре. Въпреки че нямаше луна, заради чистия въздух и липсата на светлинно замърсяване, по небето се виждаха безброй звезди. Отсреща се виждаше Хорнада дел Муерто, огромен басейн от мрак… само от едната страна в подножието на планината блещукаше малък грозд светлини.

— Ей, виждате ли това? Онези светлини? — попита Нора и ги посочи.

— Прилича на някакъв преден пост — каза Скип.

— Преден пост? — повтори Нора. — Тук, в края на Сиера Оскура? Това трябва да е връх Абахо. Дори в място като РБУС той е по средата на нищото.

Кори се вторачи в нея.

— Чакай. Какво каза?

Нора се смръщи объркана.

— Какво, какво?

— Повтори отново географските имена. Бързо.

— Сиера Оскура. Връх Абахо…

— Това е. Помниш ли онзи мъж от флота, за когото ти разказах, че срещнах в бара?

— Да — кимна Нора.

— Спомена, че работи в малка флотска радиостанция в „Уайт Сандс“, западно от връх Абахо.

Нора се втренчи в тъмния масив на планината.

— Това трябва да е.

— Флотска радиостанция? — попита с недоверие Скип. — Тук в пустинята?

— Използват я за връзка с ядрените подводници. Как я нарече? Станция КНЧ. Крайно ниски честоти. Радиовълните преминават през земята, за да стигнат до подводниците, дори да са от другия ѝ край.

— Уха! — възкликна Скип. — Човек се учи, докато е жив.

— Добре. Значи отиваме там. — Кори се приготви да тича.

— Каква ще ни е ползата? — попита Нора. — Просто ще се предадем.

— Те са от флота — обясни Кори. — На армейска територия. Не се спогаждат. Ако успеем да стигнем дотам, може би ще успеем да разобличим генерала.

Нора поклати глава.

— Страхотна възможност, няма що. Смяташ, че флотът ще повярва на нас, а не на генерала, който командва цялото това шибано място?

— Имаш ли по-добро предложение?

Скип се намеси:

— Вижте, просто нямаме избор. Да отидем и да се опитаме да обясним какво става. Ще се възползваме от тази възможност. По-добре е, отколкото някой безпилотник да ни превърне във влажни петна на пясъка.

— Съгласна съм — заяви Кори.

Нора сви рамене. Вярно, по-добре е, отколкото да ги ловуват като животни. Разбира се, стига да успеят да стигнат до този грозд светлинки.

— Насам — подкани Кори. Поведе ги тичешком към поредица от дерета, спускащи се надолу по планинските склонове. Навлязоха в поле с каменни блокове, неравен терен от алувиални утайки и ровини, които предполагаха бавен ход, но в замяна предлагаха по-добро прикритие. Когато погледна назад, Нора не можа да види светлинките.

Кори и Скип продължиха да водят, придвижвайки се на север по обиколен маршрут. В един момент Скип спря на място.

— Чуйте — прошепна той.

От юг се носеше тихо бучене, все едно някъде там в далечината работеше косачка, или по-скоро няколко.

— Безпилотници — обясни Скип.

Тримата се заоглеждаха, но нямаше къде да се скрият — наоколо се виждаха само храсталаци и големи каменни блокове. Бученето се усили.

— Летят ниско — прецени Скип. — Може да ни видят.

В този момент от юг се появиха няколко черни очертания, които се движеха бавно по нощното небе. Нямаха позиционни светлини и се виждаха единствено на фона на осветеното от звезди черно небе. Видът им накара сърцето на Нора да се свие.

— Притиснете се към скалите! — извика Скип.

Направиха го. Безпилотниците прелетяха ниско над главите им. В първия момент изглеждаше, че ще продължат нататък, но внезапно звукът от двигателите им се промени и те започнаха да завиват.

— Забелязаха ни — каза Скип. — Бягайте!

Запрепъваха се по осеяното с каменни блокове поле, стрелкайки се насам-натам, докато безпилотниците приближаваха. Проблесна светлина и се чу дълбоко свистене.

— Залегнете! — извика Скип.

Нора се хвърли на земята до голям скален блок, притискайки се към долната му част. Отново проблесна ярка светлина, след това пронизващ тъпанчетата трясък и свръхналягане. Шрапнели засвириха и със звън отскачаха от камъните.

— Бягайте! — ревна Скип. Скочиха на крака и хукнаха полуслепешком през тъмното поле с каменни блокове, докато останалите дронове отново изчезнаха между хълмовете. Обаче от шума на двигателите им Нора можа да определи, че обръщат за нова атака.

Бегълците завиха покрай един хълм и пред тях неочаквано изскочи къщата на Гауер с двора, простираш се в тъмната долина пред тях.

— Мамка му, тук сме в капан — изохка Кори.

— Горещият извор — извика Скип миг по-късно. Обърна се към Нора. — Каза, че има извор с гореща вода на склона на хълма над ранчото.