Опашката на скорпиона

Кори взе колебливо парчето и седна.

Двете се храниха около минута в мълчание и след това Нора съобщи новината.

— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но това не е работа за един ден. Ни най-малко.

— Не можеш ли да я ускориш?

— Не — заяви Нора и отново изпита раздразнение. — Няма как. Ти самата каза, че искаш да бъде направено както трябва. Сигурно си забелязала, че останките са крехки като хартия.

— Обаче… все пак не е праисторическо погребение. Просто трябва да разбера убийство ли е, или не.

Нора се вторачи в нея.

— Аз правя на теб и на ФБР услуга. Ако ще върша тази работа, трябва да я свърша както трябва. Така, както аз знам. Разбра ли?

— В такъв случай кога можеш да приключиш?

Нора наистина не можеше да си позволи да икономисва време точно сега. Трябваше да изпълни работата колкото е възможно по-внимателно.

— Така както върви, бих казала, след две седмици.

— Какво? Сериозно ли говориш? Началникът ми ще получи припадък.

— Пет пари не давам за твоя началник и неговите припадъци. Ти имаш по-голям проблем.

— Какъв?

— Мен. Аз имам срок, нали не си забравила? Направих ти услуга, като преподредих нещата, за да мога да дойда тук.

— Знам това и съм ти благодарна. Но — Кори махна разочаровано с ръка към мазето — както сама виждаш, това е важно.

Нора въздъхна.

— Възможно е. Освен това е на четири и половина часа път с кола от Санта Фе. Общо девет часа отиване и връщане. А вече е два часът: трябва да тръгнем оттук след час и дори така, няма да съм у дома преди осем. Доста време в път, за да работиш три часа.

Кори нищо не каза.

— Ето какво предлагам — продължи Нора. — Мога да се върна да помогна, щом завърша разкопките в Цанкави. Работата е почти завършена и ще се заемем с документирането и укрепването на мястото. Трябва да свърша там след две или три седмици.

— Благодаря — рече Кори след малко, — но знаеш не по-зле от мен, че след две седмици тук няма да има нищо останало, освен следи от лопати и ботуши.

Нора отпи глътка вода. Не беше взела това предвид и Кори може би имаше право. Новината щеше да се разчуе или някой можеше случайно да попадне на останките. Погледна към прекрасно запазения призрачен град и великолепната гледка към пустинята.

— Ти се съгласи да го направиш — изтъкна Кори. — Моля те, завърши работата. Не може да ме оставиш просто така в небрано лозе.

Макар Нора да поклати глава, думите на Кори ѝ въздействаха. Трябваше да признае, че този труп и изражението му я бяха заинтригували. Изруга наум: трябваше да послуша инстинкта си и да откаже решително още в началото.

— Има една възможност — каза тя бавно.

Кори се втренчи в нея.

— Утре ще се върна с оборудване за къмпиране. По такъв начин ще мога да работя между дванайсет и четиринайсет часа вместо само три… и ще приключа за два дена.

Аделски, помисли си тя, е готов да поеме работата в Цанкави. Ще се оправи с документирането на работното място: снимки, описание на артефактите, работата с базата данни. За него това щеше да е чудесна практика.

— Къмпинг? — ахна Кори. — Моят началник няма да се съгласи.

— Е, ти няма защо да идваш. Така или иначе не можеш да ми помогнеш с нищо.

— Не бива да лагеруваш тук сама.

— Ще доведа брат си. На него мястото ще му хареса. Той има пушка „Ремингтън“, дванайсети калибър, с която борави доста умело.

— А твоето куче? Не бих могла да го допусна тук.

— Мити е на Скип. Сега обаче временно е при леля ни, която наскоро изгуби своя съпруг и има нужда от компания. Виж, нищо не мога да обещая. Ще трябва да получа разрешение от новия президент на института, но си мисля, че щом става дума само за два дена, тя ще се съгласи.

— Но… аз трябва да съм тук с теб. Така работи ФБР. Значи аз също трябва да получа разрешение.

— Добре, побързай да го уредиш, защото това е най-доброто, което мога да направя. — Още докато говореше, очите на Нора се спряха отново на мазето и тайната, която лежеше в него.

9.

Когато на следващата сутрин Нора се обади в кабинета на президента, за да поиска два свободни дни, през които да работи за ФБР, нейната помощничка възкликна весело:

— Какво съвпадение! Тъкмо се готвех да ти позвъня. Д-р Уайнграу иска да се види с теб в десет в кабинета ѝ.

Когато Нора се приближи към резбованата на ръка врата към чакалнята пред президентския кабинет, изпита някакво притеснение, но не знаеше защо. Д-р Марсел Уайнграу беше приела поста след дълго търсене от страна на управителния съвет на института след скандалното опозоряване и влизането в затвора на предишния президент. Тя беше започнала само преди месец и още не се беше запознала със служителите, като се изключи една кратка официална среща. Нора имаше усещането, че тя ще се окаже дистанциран и хладен началник.