Опашката на скорпиона

12 КОМПЛЕКТА ЕЛЕКТРОННИ ДОЗИМЕТРИ „РАДЕКС“.

ДОЗИТЕ РАДИАЦИЯ СЕ ИЗМЕРВАТ В µSv/h ЗА β-, γ- И R-ЛЪЧИ.

(ВКЛЮЧЕНИ СА БАТЕРИИ.)

Без много да му мисли, разкъса кашона и се показаха дванайсет малки кутии с по един дозиметър вътре. Отвори една от тях и извади дозиметъра — малък пластмасов уред с миниатюрен екран от течни кристали и шипка за прикрепване към дрехите. Бутна кашона настрана, протегна дозиметъра пред себе си с трепереща ръка и се приближи към масата, на която лежеше мулето.

Пиукането се усили и стана по-често.

Тя направи още една крачка, след това друга и го приближи до черепа. Пиукането стана толкова силно, че се сля в едно-единствено силно пищене, а миниатюрният екран премигваше в червено.

— Мамка му — възкликна тя и започна да отстъпва, докато дозиметърът не започна да забавя пиукането и накрая не млъкна.

Кори все още стискаше дозиметъра в протегнатата си напред ръка и мина покрай масата, за да стигне до отвореното отделение, в което се съхраняваха останките на Гауер.

Отново шумът премина от раздразнено пиукане в маниакално тракане като от кастанети и накрая в несекващо бучене.

Кори остана секунда или две застинала от ужас. Отстъпи две крачки назад, заобиколи масата и побягна от лабораторията.

23.

Наведена над масата, покрита с чирепи от глинени съдове, Нора Кели чу слабия вой на сирени. Спря за миг, за да се вслуша. Разбира се, от време на време по улицата минаваха превозни средства със сирени. Тези обаче забавяха ход и звучаха все по-силно и тя осъзна, че вероятно са влезли в паркинга на института.

Минута по-късно някой почука силно на вратата. Преди Нора да успее да стигне до нея, тя се отвори. На прага стояха Кори Суонсън, специален агент Моруд и д-р Уайнграу с изкривено от загриженост лице. Зад тях имаше двама души в бели противорадиационни костюми, с маски на лицето, на които се виждаха символите за радиация. Единият носеше тежка метална кутия.

— Какво, за бога… — започна Нора.

— Мисля, че ФБР е тук, за да вземе кръста — обясни Уайнграу. Докато тя говореше, зад нея се появи Дигби, протегнал любопитно врат.

— Щяхме да се обадим предварително — каза Кори, — но според изискванията за национална сигурност не можеше.

— Изисквания за националната сигурност?

— Изглежда, кръстът в сейфа ти може да е радиоактивен.

— Радиоактивен? Това някаква глупава шега ли е?

— Равнището вероятно е много ниско — побърза да добави Кори. — Но достатъчно, за да се налага да го вземем и поставим в нашето помещение за радиоактивни доказателства. Може ли да влезем?

Нора се дръпна настрана и Кори влезе, последвана от останалите. Стаята се оказа препълнена. Поне Дигби прояви съобразителност и остана отвън.

— Къде е? — попита Кори.

Нора си пое дълбоко дъх и погледна към Моруд, чието лице беше безизразно.

— Виж, ако нямаш нищо против, преди това имам нужда от още обяснения. Как може кръстът…

— Ще ви обясним в Албакърки — прекъсна я Моруд. — В момента трябва да приберем кръста в кутията.

— Той е в касата отсреща. Сега ще я отворя.

— Не — спря я Моруд, — тези мъже ще го направят. Моля всички останали да отстъпят назад.

Мъжете в белите костюми отидоха при малкия сейф, вграден в далечната стена. Нора им съобщи комбинацията и те я набраха на клавиатурата. Отвориха вратата, извадиха кръста в кожената му обвивка и внимателно го сложиха в кутията, която очевидно беше покрита с олово отвътре, и я затвориха.

Междувременно Кори сложи няколко документа на бюрото на Нора.

— Ето приемно-предавателните протоколи. Моля, подпиши ги, за да се документира вземането на кръста.

Нора подписа документите. Всичко се случваше толкова бързо.

— И сега какво?

— Ще го занесем в полевия офис. Там можем да обясним по-подробно какво се случва. Разбира се, ако искаш да дойдеш с нас.

Нора погледна към д-р Уайнграу, която кимна.

— Нора, моля те, отиди се тях и като се върнеш, ми докладвай. Това е тревожно. Меко казано.

— Добре — отговори просто Нора.

Нора стигна до Албакърки в кола на ФБР. Кори пътуваше пред нея в бус, където беше натоварен кръстът, затова нямаше кой да отговори на въпросите. След час пристигнаха пред сградата на ФБР на Лукинг Парк авеню. Влязоха през задния вход, който мъжете в защитни костюми прекосиха в галоп, отнасяйки кутията напред. Нора се присъедини към Кори и Моруд, които закрачиха след мъжете.

— И какво, сега ще ми порасне още една глава, а? — попита Нора раздразнено и само наполовина шеговито. — Това нещо повече от седмица беше в моята каса и на масата ми, преди всички изведнъж да се вдигнат под тревога.

— Няма защо да се притесняваш за радиацията — успокои я Кори. — Не е чак толкова по-висока от природната радиоактивност. Съжалявам за суматохата, но такива са изискванията и не можех нищо да направя. Повярвай ми, аз също откачих, когато го открих. Обясниха ми, че дозата е същата като при летене със самолет на 10000 метра височина в продължение на няколко часа.

— Тогава защо беше цялата тази истерия?