Опашката на скорпиона

— Благодаря, сър — отговори тя енергично. Извади дебела папка от чантата си и я сложи на генералското бюро. — Преснимах за вас всички свързани със случая документи и доклади.

— Много благодаря, агент Суонсън.

Тя опита да говори уверено, стараейки се да овладява потрепването на гласа си, докато се обръщаше към този овластен, макар и отзивчив човек.

— Сър, ще се спра само на най-важните моменти от разследването досега. А след това, ако нямате нищо против, надявам се да мога да задам няколко въпроса.

— Разбира се.

Кори разказа на шерифа за иманяря, престрелката му с шериф Уотс и първото намиране на тялото.

— Д-р Кели извърши разкопаването — обясни тя. — Имаше много учудващи съдебномедицински подробности, свързани с тялото. Повечето намериха своя отговор, след като стана ясно, че човекът е бил изложен на въздействието от изпитанието „Тринити“.

Тя описа фрактурите; отлепването на кожата на ивици като бинтовете на мумия; обгорелите части на дрехите. Докато говореше, прелистваше папката, за да покаже различни снимки.

— Най-голямата изненада беше — продължи тя, — че носеше скъп предмет. — Отвори на страниците, които съдържаха снимки на кръста, и генералът ги разгледа с интерес. — Изглежда е от ранния период на испанската колонизация преди 1680 г. Беше проучван в Археологическия институт на Сант Фе от д-р Кели, която е тук с нас, докато не научихме, че е радиоактивен.

— Стар кръст — каза генералът. — Имате ли представа, защо го е носел?

— Не — отговори Кори. — Поне засега. Изглежда, не е бил откраднат.

Генералът кимна.

— Това е накратко информацията, с която разполагаме — завърши Кори. След това погледна Нора. — Д-р Кели, искате ли да добавите нещо?

— Да, благодаря. Опитваме се да идентифицираме няколко необичайни маркировки върху кръста, за да се опитаме да стигнем до създателя му. Направен е от злато и изработката е отлична. До голяма степен сме уверени, че е изработен в Мексико Сити в началото на 1600-а година и е донесен по Камино Реал в Ню Мексико.

Генералът се усмихна.

— Желая ви успех. А междувременно успяхте ли да установите самоличността на човека? За нас в базата е важно дали сте научили какво е правил в пустинята сутринта на 16 юли 1945 г.?

— Мъжът се казва Джеймс Дулин Гауер — отговори Кори. — Семейството му е притежавало ранчо в подножието на планината Сан Андрес, където е израснал. Били изгонени оттам, след като правителството го отчуждило през 1942 г. Макар да не знаем какво може да е правил, не е бил много далеч от района на старото семейно ранчо, когато бомбата е била взривена.

Докато говореше, лицето на генерала издаде, че се е досетил нещо.

— Гауер? Искате да кажете, че мъжът е бил член на семейството, притежавало старото ранчо и къщата, която е недалеч от мястото на взрива? Наричаме я „ранчото на Гауер“.

— Същият — потвърди Моруд.

Генералът поклати глава.

— Направо не е за вярване. Трябва да знаете, че мястото има своя история. Служителите от проекта „Манхатън“26 го използвали за работилница в дните преди „Тринити“. Фактически д-р Опенхаймер и неколцина други са преспали там преди взривяването. — Той замълча за момент в размисъл. — Доста добре познавам историята на опита „Тринити“ и в документите не се споменава за влезли незаконно или други, които е трябвало да бъдат изведени от района. Разбира се, той е твърде голям и открит. Смятате ли, че Гауер е бил на път към семейното ранчо, когато е избухнала бомбата?

— Въпросът е открит, но знаем, че е бил разстроен от отчуждаването на ранчото.

— Не можем да го обвиняваме за това — кимна Магърк. — Повечето от ранчерите, чиято земя е отчуждена, не са били доволни. И честно казано, по онова време правителството не ги е обезщетило както трябва. Тази неправда накрая беше поправена, но отне твърде много време.

— Генерале, дали в архивите на ракетния полигон „Уайт Сандс“ има информация за отчуждаването на ранчото на Гауер?

— Не мога да отговоря със сигурност, но правителството винаги е пазело добре архивите. Колкото може по-бързо ще извадя за вас запазеното в архива.

— Казвате, че по време на опита не е имало нарушители? Други не са попаднали във взрива?

Генералът поклати глава.

— Имаше известен брой дела, заведени от хора, живеещи точно до полигона, които по-късно са развили рак. Те бяха удовлетворени още преди години. Извън тях няма нищо, което да се откроява.

— В тези дела участвали ли са членове на семейство Гауер?

— Мога да проверя. — Магърк се обърна към Удбридж, която си водеше бележки. — Моля, отбележете, че тези искания са спешни.

— Да, сър.

— Последен въпрос — обади се Кори. — Възможно ли е да се организира посещение на ранчото на Гауер?

Моруд я стрелна с поглед. Тя преднамерено не беше споменала тази молба предварително, за да не може той да я отхвърли, но генералът просто кимна.